Сър Саймън Ратъл на диригентския пулт
Снимка: Архив
Наричат го диригент с харизма. Той е невисок и слаб. Движи се бавно, уморено сякаш, а фигурата му е увенчана със забележителна глава – обрамчват я много сребърни къдрици. И въпреки белегът на близо 55-годишната му възраст, той излъчва симпатична, неосъзната сякаш, хлапашка нахаканост.
Когато дирижира, Ратъл няма нищо общо с нито един от своите предшественици в Берлинската филхармония – не е властният, великият, недостижимият, загадъчният, всезнаещият интерпретатор-философ. Дирижиращият Ратъл е витален и мобилен. В някаква степен човек си припомня Бърнстейн, който трудно се задържаше от танц на пулта. И обичаше играта с палката. А Ратъл е още по-надарен с таланта да изразява – лицето му, а и цялото му тяло носят внушението на стихийна младост, която върши сякаш всичко за първи път, щастлива че го прави. За него дирижирането сякаш не е тежка, отговорна мисия, а пластична игра, театър, който внушава на стотината отпред и на пълната зала зад гърба му, че музиката е преди всичко страхотно вълнуваща, дълбока емоция, която се поглъща с душа и сърце. И в тази игра той е абсолютният лидер.
Неделя, 29 ноември, от 19.30 часа
По публикацията работи: Екатерина Дочева
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!