Либрето: Рихард Вагнер (по сага от ХІІІ в.)
Първо изпълнение: 19 октомври 1845 г., Дрезден
Първо изпълнение в България: 30 януари 1931 г., София
Действащи лица:
Херман, ландграф на Тюрингия - бас
Танхойзер - тенор
Елизабет, племенница на графа - сопран
Рицари и певци:
Волфрам фон Ешенбах - баритон
Валтер фон дер Фогелвайде - тенор
Хайнрих дер Шрайбер - тенор
Битеролоф - бас
Райнман фон Цветер - бас
Венера - сопран
Овчарче – сопран
Четири пажа на ландграфа – два сопрана и два алта
Съдържание на операта
Действието се развива в началото на ХІІІ век в Хьорзелската планина край Айзенах (първата картина) и във Вартбург.
Първо действие
Танхойзер се пробужда след дълъг сън в обятията на Венера в пещерата и край Айзенах. Той е дочул в съня си камбаните на родното си място и моли да си тръгне. Богинята на любовта му разкрива красотите на своето царство, след което заплашва рицаря с нещастия. Танхойзер изрича името на дева Мария и магията се разрушава.
Долината край Вартбург е огласяна от песен на овчарче. Недалеч се дочува и песнопението на поклонниците тръгнали към Рим. В родната си земя се завръща Танхойзер. Той решава да тръгне с богомолците за Рим и да измоли прошка за греховете си. От лов се завръща ландграфът на Тюрингия Херман. С него са били най-прочутите минезингери. Един от тях – Волфрам разпознава Танхойзер и радостен го приветства. Рицарите канят Танхойзер да участва в състезанието на рицарите-певци. Волфрам му напомня, че Елизабет все още го обича и го очаква. Рицарят се отказва от пътуването до Рим и поема със старите си приятели към Вартбург.
Второ действие
Елизабет за първи път ще присъства на състезанията на певците откакто Танхойзер е заминал. Волфрам, който също е влюбен в нея, наблюдава съкрушен щастливата среща между двамата. Тържествени фанфари известяват откриването на състезанието. Ландграфът обявява темата – какво е любовта. Волфрам пее пръв, след него са рицарите Валтер фон дер Фогелвайде и Битеролф. Всички те възхваляват любовта като най-възвишеното чувство. Развълнуван Танхойзер запява – „Любовта не е фалшиво себеотрицание, тя е радост и наслада!” И въодушевен подема химна на Венера. Рицарите са потресени. Елизабет, макар и наскърбена от думите на Танхойзер, застава пред него, за да го защити от мечовете на разгневените мъже. Ландграфът е трогнат от силната обич на Елизабет и пощадява живота на Танхойзер, но той трябва да изкупи своя грях. Едва сега Танхойзер разбира истинската същност на любовта и отново решава да отиде на поклонение в Рим.
Трето действие
Елизабет се моли за Танхойзер. Поклонниците се завръщат от Рим, но Танхойзер го няма. Волфрам се опитва да утеши девойката, но напразно. Елизабет усеща близката си смърт. Когато тя си отива, Волфрам запява тъжната песен за звездата вечерница. Появява се богомолец в дрипи, съсипан от умора. Това е Танхойзер. „Когато този сух желъз разцъфне, тогава ще бъде опростен твоят грях.” – това му е казал папата в Рим. Разкъсван от душевни терзания, Танхойзер вижда в мислите си Венера, която го кани при себе си. Волфрам му разказва за страданието на Елизабет, която умира от скръб. Дочува се камбанен звън, виденията на Танхойзер изчезват и поклонници носят безжизненото тяло на Елизабет. Рицарят обезумял се втурва след погребалното шествие. Танхойзер умира до Елизабет. Идват други поклонници, които с вълнение разказват как жезълът на папата в Рим бил разцъфтял.
