На 20 юли големият български музикант - диригентът Димитър Манолов, щеше да навърши 70 години. Наречен от някои „юноша с прелюбопитни очи към света и пътешествията”, на 32-годишна възраст той става главен диригент на Софийската филхармония. Определен от самия Генадий Рождественски като най-добрия негов ученик, през 80-те години на миналия век той остава в паметта на Софийската опера като един от петимата главни диригенти и превръща в събития постановки като „Кармен”, „Фалстаф”, „Златното петле”, „Дон Карлос”, „Козият рог”, от София заминава за Пловдив, а накрая завършва творческия и земния си път в Колумбия „като добре спасил се корабокрушенец”. Но за всичките над 25 години на музикалната сцена зад гърба си оставя множество записи и спомени на колеги, приятели и недоброжелатели.
„Глаголът живея е странен. Дали той е валиден само в краткия миг между миналото и бъдещето? Аз съм си българин, който в момента е забоден на друга земя и не мога да не бъда българин.” – думи на Димитър Манолов в негово интервю при негово посещение в родината през 1993 година.
В „Музикалните вечери” ви предлагаме едни от най-добрите записи под палката на Димитър Манолов заедно с ансамбъл „Полиритмия”, Софийската и Пловдивската филхармонии: Волфганг Амадеус Моцарт – Клавирен концерт № 23 в ла мажор (солист Боян Воденичаров) и серенадата „Малка нощна музика”, Цезар Франк – симфония в ре минор и фантазията „Бик върху покрива” на Дариус Мийо.
По публикацията работи: Даниела Найденова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
