Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Малък, галантен, деликатен - това би трябвало да означава думата „менует” с френско-италиански произход. Смята се, че именно малките стъпки по време на танцуването на двойките дават и негово име. В средата на ХVІІ век, от грациозен френски народен танц менуетът се превръща в неразделна част от дворцовите балове и е познат в цяла Европа. Първоначално придворният менует се е изпълнявал от една двойка - плавно, тържествено и с маниер. Основните движения са били поклони и реверанси, затова не е приличал на танц, а по-скоро на покана за танц или прелюдия към него. През ХІХ век, с развитието на галантния стил и като цяло рококо-епохата, темпото му се ускорява, движенията се усложняват и стъпките придобиват типичен характер и изисканост. Менуетът е сред любимите танци на Людовик ХІV, появява се и в Русия по времето на Петър Велики, и трайно навлиза в творчеството на класиците. Чистата музикална форма на менуета в ХVІІ и ХVІІІ век е широко разпространена в творбите за клавесин, клавир и камерни ансамбли. Става задължителна част в сюитите, дори се появява и в някои увертюри, и често се среща като част от сонатно-симфоничния цикъл - обикновено третата от четирите части.
