Това вероятно е най-посещаваното лятно музикално събитие в Лондон. Организира се за 8 седмици през лятото. Първите концерти са проведени през 1895 г. в Ройъл Албърт хол. Обикновено се замислят около 70 концерта – оркестрова класическа музика, серии камерни концерти, допълнителни концерти в парка, концерти, представящи музиката на света и образователни събития за младежи и деца. Според диригента Иржи Белохлавек „Промс са най-големият и най-демократичен фестивал в света”.
Първият фестивал е организиран от Хенри Уд, който го ръководи почти половин век и представя пред английската публика хиляди нови произведения. Сред диригентите, които застават на пулта в прочутата концертна зала са сър Ейдриън Болт, сър Малкълм Сърджънт, сър Колин Дейвис, сър Чарлз Макерас, сър Ендрю Дейвис, Ленард Слаткин, Иржи Белохлавек, сър Роджър Норингтън. Всички тези прочути творци са дирижирали последната нощ на Промс. Тя винаги се различава от всички останали. Случва се обикновено през втората събота на септември и се излъчва във Великобритания по Би Би Си 2 – първата част и по Би Би Си 1 – втората част. В програмата се включват леки, популярни творби, следвани от патриотични английски пиеси. Традиционно концертът започва с Марш №1 на Едуард Елгар – Pomp and Circumstance, добре познат на футболните фенове на Ливърпул, продължава с Фантазията на Хенри Уд по британски морски песни, и завършва с Rule, Britannia! (Страна на надежда и слава) на Томас Арн, която дълго време беше химн на английския отбор по ръгби. На финала винаги се изпълнява „Ерусалим” на Хюбърт Пери по поемата на Уилям Блейк, която разказва мита, според който Христос ще мине през Англия, и химнът на Великобритания „Бог да пази кралицата”.
Маршът на Елгар присъства в програмата на концерта още от 1901 г., а финалните пиеси са въведени от Малкълм Сърджънт през 1954 г.
Сред публиката могат да се срещнат както елегантно облечени дами и господа, така и хора с обикновени T-shirts с патриотични мотиви. Винаги се носи както националното знаме, така и регионалните флагове.
Друга традиция при този последен концерт е речта на диригента, която той произнася към края на събитието, в която благодари на музикантите и на публиката, набелязва основните теми, с които са били свързани концертите, благодари на всички, които са се отзовали на различните благотворителна акции по време на тези осем седмици. На края обявява датата на първия концерт за следващата година. Първата подобна реч е произнесена от Хенри Уд през 1941 г. През 1943 г. сър Сърджънт внася и лек хумористичен тон в речта. Всички след него следват този тон. Единственото изключение е речта на сър Ендрю Дейвис през 1997 г., помрачена от смъртта на Даяна, принцесата на Уелс, и на Майка Тереза.
През 1996 г. започват и променадните концерти в парка. Първоначално ги приема Хайд парк, но от 2005 г. тези концерти се провеждат и в Белфаст, Глазгоу, Суонсий и Манчестър, които стават домакини на последната нощ на Промс в парка. Те също се излъчват в ефира, като в различните градове програмата е различна, а само на финала се включват големи видеостени, които събират всички в Ройъл Албърт хол за химна и за финалната реч на диригента. През 2001 г. един ден след 11 септември Ленард Слаткин дирижира последната нощ на Промс. Това налага спешна промяна в програмата и вместо Морските песни се изпълнява финалът на Бетовеновата 9 симфония и Адажиото за струнни на Самуел Барбър, което се посвещава на жертвите на атаката в Ню Йорк.
През 2005 г. преди последния концерт е получена бомбена заплаха. Залата е затворена за повече от 5 часа. Концертът се провежда с огромно закъснение.
И през 2008 г. също настъпват промени в програмата. Маршът на Елгар е изместен след речта на диригента, Фантазията на Уд е заменена с „Морски песни” на Вон Уилямс, заради юбилейната за него година.
През 1994 г., когато пее на последния концерт, уелският баритон Брин Търфъл изпълнява единия куплет на Rule, Britannia! на келтски.
През 2009 фантазията на Уд отново е заменена със специално поръчана тържествена композиция и фрагмент от „Музика за кралските фойерверки” на Хендел. През същата тази година последната нощ е предавана в различни кина в Азия, Канада и Австралия.
Ето и няколко любопитни данни за залата и събитието:
• в Албърт Хол могат да слушат седнали 5250 души. (Правостоящите са отделно)
• Албърт Хол разполага със 766 врати, включително на ложите.
• В един Променаден сезон Албърт Хол изразходва 74,84 милиона киловатчаса електроенергия – колкото е необходимо за изстрелването на две космически совалки или за един чайник да ври 356 години.
• Наскоро възстановеният орган на концертната зала има 9999 тръби, най-дългата от които е 12 м, а най-късата – 8 мм.
• От първия сезон през 1895 г. до това лято е имало над 6500 променадни концерта, на които са изпълнени над 45 000 музикални произведения. На последния концерт в парка в Лондон е имало 40 000 души.
• Тази година беше 116 сезон на Промс. Организирани са 89 концерта, от които 76 в Ройъл Албърт хол, 13 камерни и съботни матинета в Кадоган хол и 5 финални нощи проведени в цяла Британия – на 11 септември в Лондон, Каунти Даун, Салфорд, Суонсий и Дънди. По време на концертите е имало още 68 различни събития – срещи, уъркшопове, свободни изяви, разположени във всеки един от 58-те дни на сезона.
• Концертите са посетени от 313 000 зрители. Промърите, (правостоящите зрители, чийто билет струва 5 лири) са били 86 200.
• За първи път билет за някой от концертите са си купили 39 600 души, от които 7 500 младежи под 16 години са се възползвали от възможността да си закупят билети на половин цена.
• За първи път пет от каналите на телевизията на Би Би Си излъчваха концертите.
Първият концерт от следващия сезон на променадните концерти ще бъде на 15 юли, петък 2011 г.
Очаквайте на 15 и 29 декември записи от този невероятен фестивал. На 15 декември ще чуете част от програмата, изпълнена под диригентството на Хенри Уд през 1910 г., а на 29 декември ще бъдете на последния концерт от тазгодишното издание.
сряда, от 14.00 часа
По публикацията работи: Светлана Димитрова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
