Либрето: Мориц Вест и Лудвиг Хелд
Премиера: 10 януари 1891 г., Виена
Действащи лица и изпълнители:
Херцогиня Мари (сопрано)
Аделаида, баронеса (сопрано)
Барон Вепс (тенор)
Граф Станислаус, племенник на барона (тенор)
Адам, птицепродавец (тенор)
Кристел, пощальон (сопрано)
Шнек (тенор)
Действието се развива през 18 век в една от германските области – Рейнланд-Пфалце.
Първо действие
Ловците се грижат за Херцога. В това време селяните се събират с весели песни. Те раздават помежду си оръжие и ловни припаси, за да бракониерстват в гората на херцога. По пътя се появява Шнек със съобщение да скрият оръжието за по-подходящ момент – Херцогът е решил да ловува и скоро ще бъде тук. Новината предизвиква ужас във всички – след този лов в гората няма да остане никакъв дивеч!
Ето го началникът на лова – барон Вепс. Той идва по-рано, за да подготви всичко необходимо. Трябва да подплаши глиганите и да намери девойка, която по обичая да поднесе цветя на херцога в парковата беседка. Херцогът от своя страна ще изпълни всяка нейна молба. Шнек предлага за тази роля своята дъщеря, която е успяла да овдовее три пъти. Той обещава добър подкуп, и вечно потъналия в дългове барон се съгласява.
Приветствайки местните селяни влизат тиролците, които носят на раменете си капани за птици. С тях е и Адам. Неговите весели жизнерадостни куплети „Ще пея моята песен” биват продължени от селяните.
Неочаквано Вепс получава известие, че Херцогът е отменил лова. Какво да направи? Ще бъде принуден да върне парите на Шнек. „Спасението” на Барона се появява в лицето на неговия племенник Станислаус. Той ще изиграе ролята на Херцога, когото никой не познава и ще обещае всичко на дъщерята на стареца. Добър изход от ситуацията. Вепс и Станислаус пеят комичен дует. Те обаче не знаят, че херцогиня Мари също е решила да дойде на лова, инкогнито, без съпругът й да знае. Когато двамата се подготвят за церемонията в беседката пристига Херцогинята. Тя изглежда чудесно в обикновените дрехи на камериерка. Бравурният валс на Мари е пълен с живот и блясък. Херцогинята благосклонно разговаря с Адам. На тиролеца му харесва добричката камериерка и той доверчиво й разказва своите грижи. Той обича Кристел, но не може да се ожени за нея защото няма от какво да живеят. Ако Мари се застъпи за него и помоли да го назначат на някакво място в замъка... Ето я и Кристина с нейната пощальонска чанта през рамо. Естествена и простодушна е песента й „Аз съм пощальон”. Кристел донася на Адам важна вест: менажерията на херцога се нуждае от гледач. Добре би било да спечели това място!
Адам подарява на момичето букет от еделвайси. Според тиролските обичаи това е признание в любов. Такъв букет трябва да се пази, съхранява. Той излиза, а Кристел бърза към беседката, където Вепс и Станислаус са готови да изиграят своите роли. Падайки на колене пред мнимия Херцог, момичето отправя своята молба. Пленен от красотата й, Станислаус заповядва на Вепс да пази входа на беседката. Видели всичко това, приятелите на Адам тръгват да го догонват, а към беседката тържествено се приближава шествие. В центъра на шествието, под балдахина в ролята на „придворна дама” пристъпва дъщерята на Шнек, дебелата кръчмарка. Звучи весел марш на селяните, с който приветстват Херцога. Вепс се опитва да ги отпрати, но в този момент вижда приближаващия се жених Адам от едната страна, а от другата – Херцогинята, която мисли че в беседката с Кристел е съпругът й. За да предпази честта и името на Херцога от скандал Херцогинята се опитва да отклони вниманието на Адам. Подарява му букет рози, в това време звучи лиричен дует. Адам, който е измамен от Кристел е готов да приеме любовта на тази, която се представя за камериерка.
Излиза щастливата Кристел с подписаната молба. Но Адам я стъпква и нахлува в беседката последван от Мари. Станислаус е избягал през прозореца и Адам обвинява Кристел в изневяра, пред всички се отказва от нея и обявява своята любов към Мари.
Второ действие
Зала в лятната резиденция на Херцога. Тъжната Херогиня размишлява за случилото се. На вратата се появяват Кристел, която размишлява за херцога. След бурна сцена между двете жени Кристел, пред която херцогинята разкрива коя е, разказва за случилото се в беседката. Херцогът се опитал да я целуне, а тя му ударила шамар. Тогава той се разсмял и подписал молбата. В този момент Мари започва да се съмнява, че този, който се представя за Херцога е самозванец: истинския херцог би постъпил по друг начин. Тя дава на Кристел звънче, с което да зазвъни и да я извести, когато види мнимия херцог. И тъй като тя остава засега в двореца трябва да бъде прилично облечена. Двете жени излизат. В този момент в залата се появяват професорите Колибриус и Инсектов. Те ще проведат изпит за длъжността надзирател на менажерията. Остро пародиен е техният дует. Обявяват влизането на кандидата на Херцогинята. Въвеждат Адам, птицепродавецът не иска да спечели конкурса, защото вярва че цената за това е любовната среща между Кристел и Херцога. Затова умишлено отговаря нелепо на зададените въпроси. Но това не интересува професорите – щом това е изборът на Херцогинята, те ще му поставят високи оценки. Адам излиза обезкуражен заедно с всички присъствали на изпита.
Кристел е много елегантна и красива в роклята, дадена й от херцогинята. Тя неочаквано среща Станислаус. Очарованият млад човек, познал вчерашната просителка, се опитва да разбере коя е тя. Неговата ария е във валсов ритъм и преминава в дуетна сцена. Станислаус не нашега е влюбен в момичето, което отново побягва. Вместо нея пред Барона застава старият барон Вепс с потресаваща новина – придворната дама на Херцогинята баронеса Аделаида е решила да се омъжи за него. И като сватбен подарък е изкупила всички негови глигани. Станислаус е потресен – той не иска да се жени за старата баронеса, но два милиона са добре дошли за изключително лошото му състояние – това е равносилно на спасение!
Родствениците излизат, а в залата се срещат Кристел и Адам. Той гордо се отвръща от момичето и казва, че обича друга. Но Кристел се смее: „Погледни портрета на стената – твоята любима е Херцогинята!” От двете страни идват едновременно Мари с придворните и тиролците, приятелите на Адам. Започва концерт – Адам с хор пее тиролска песен, а след това и очарователен валс.
Влиза херцогът, който тържествено обявява баронесата и Станислаус за съпрузи. Херцогинята отива да ги поздрави, когато я спира звука на звънчето, който разобличава самозванеца. Мари приканва Адам да осъди виновния и птицепродавецът решава: Станислаус е длъжен да изкупи вината се пред Кристел и трябва да се ожени за нея. Той с радост й предлага ръката и сърцето си.
Трето действие
В дворцовите покои камериерките украсяват Кристел с венци. Но тя е много ядосана, защото обича Адам и съвсем не иска да се омъжи за Станислаус.
Барон Вепс също е ужасен – обещаното богатство се изплъзва. Неочаквано пред него се открива блестяща възможност: Аделаида няма нищо против да се омъжи за стареца, след като племенникът е отказал.
В парка Станислаус среща Адам и му разказва за случилото се в беседката – опита да целуне девойката и шамара, който получава.
Адам прощава на Кристел. Весел и жизнерадостен е финалът на оперетата.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
