Датата беше 11 септември 2010 г. На сцената в Ройъл Албърт хол в Лондон бяха Би Би Си сингърс, симфоничен хор и оркестър на Би Би Си, а цялата вечер беше дирижирана от Иржи Белохлавек. Солисти бяха сопраното Рене Флеминг и виолистът Максим Рисанов. Бих разделила вечерта на три - класическа, поздравителна и тържествена.
В първата част се редуваха пиеси като Италианско капричио и Рококо вариации на Чайковски, песни от Рихард Щраус, арии от „Далибор” на Сметана и „Русалка” на Дворжак. Последваха поздрави и включвания от различни места в Англия, където по същото време се провеждаха концерти - замъкът Хилсбъро в Северна Ирландия, зала в Дънди, Шотландия, паркът в Салфорд, паркът в Суонзии в Уелс и Хайд парк в Лондон. Там сред изпълнителите бяха Кири Те Канава, Хосе Карерас, Брайан Мей, Нийл Седака. Цялата зала бурно скандираше и аплодираше изпълненията. Основно средство за изразяване на възторга бяха станалите модни след световното по футбол южноафрикански вувузели. Стигна се и до финалната част, в която звучаха весели и тържествени маршове от Шабрие, Вагнер, Вон Уилямс Роджърс и Хамърщейн, Цимер, Арн, сър Елгар, разбира се, на финала - националният химн и за сбогом - песента за вечното приятелство, изпълнена от публиката. В тази еуфорична атмосфера Иржи Белохлавек произнесе и традиционната реч на диригента. Подобна реч за първи път произнася сър Хенри Уд, основателят на фестивала, през 1941 г. Диригентът благодари на съставите и солистите, на спонсорите и организаторите и се обърна към публиката:
„Беше прекрасно. Имате невероятни гласове. Браво! ...
Но без сър Хенри Уд нищо от това, което чухме и за което говорихме, нямаше да се случи. През 1895 той създаде този фестивал. Това беше неговата сцена и той сякаш ни контролира всеки път и всеки път би бил щастлив, че класическата музика има подобна огромна аудитория...
Благодаря на публиката, най-невероятната публика - внимателна, интелигентна и ентусиазирана, която поддържаше страхотна атмосфера вечер след вечер.
Мога спокойно да кажа, че за всички нас музиката е пристанище, което ни дава подкрепа, утеха и вдъхновение, особено в тези изключително трудни времена за всички страни. Многобройната публика, която тази година изпълваше залите доказва, че не е необходимо да търсим доказателство, че музиката е призвана да събира хората заедно...
Затова, след всички тези слова и аплодисменти искам да ви кажа, че на 15 юли 2011 г. аз отново ще бъда тук с моя оркестър, за да открия 117 сезон на Промс. Надявам се и вие да се присъедините към нас!”
По традиция Промърите организират различни благотворителни кампании, за които се събират средства. По време на това издание бяха събрани 86 000 паунда, които ще бъдат използвани за нуждаещи се музиканти, за подпомагане на млади музиканти и за спонсориране на музикална терапия за хора в неравностойно положение в различни болници.
