Когато Агамемнон събира гръцката армия преди началото на Троянската война, Диана изпраща неблагоприятни ветрове, за да му попречи да отплува. Нейният оракул поставя условието: за да получи правото да отплува, Агамемнон трябва да принесе в жертва дъщеря си Ифигения. В своята пиеса Еврипид описва как Диана спасява Ифигения и я изпраща в далечна Таврида, където Ифигения служи при неприятелските скити като върховна жрица на богинята Диана, докато в същото време нейното семейство я мисли за умряла. Междувременно Агамемнон е бил убит от жена си Клитемнестра, която на свой ред бива убита от собствения й син Орест. Ифигения не знае за тези събития.
Първо действие:
15 години по-късно. Морска буря разрушава храма на Диана в Таврида. Ифигения и другите жрици-пленници от Гърция, се молят на боговете за спасение и успокоение на бурите, бушуващи вън и вътре в душите и сърцата им. Ифигения разказва съня, който е сънувала: домът й е разрушен. Майка й Клитемнестра е убила баща й и й дава нож; брат й Орест я зове на помощ, но тя е принудена да го убие. Жриците съпреживяват скръбта на Ифигения и я окуражават да не губи надежда, че отново ще види Орест: (Ô, toi qui prolonges mes jours). Царят на скитите Тоаз, идва отчаян при Ифигения, преследван от поличби и слухове, че ще загуби властта си. Оракулите го посъветвали да убива всеки чужденец, който стъпи на неговата земя, за да успокоят терзанията му. Неговите войници идват с вестта, че са заловили двама гърци, които Тоаз заповядва на Ифигения да убие на олтара. Довеждат гърците, единият е почти обезумял, преследван от спомена за извършени престъпления, а другият предизвиква Тоаз. И двамата са арестувани и скитите искат тяхната смърт.
Второ действие:
Пленниците са Орест и верният му приятел Пилад. Орест, който е убил майка си и е преследван от фуриите, е на ръба на умопомрачението. Сега той се чувства виновен за неизбежната смърт на Пилад. (Dieux qui me poursuivez). Пилад успокоява Орест, като дава обет, че ще умрат заедно (Unis dès la plus tendre enfance). Пилад е отведен и Орест потъва в дълбок сън (Lе calme rentre dans mon coeur). Но фуриите не го оставят на мира дори в съня му. Той се събужда от кошмара, и вижда Ифигения надвесена над него. Без да разкрива своята самоличност, тя разпитва Орест за царското семейство в Микена и той й разказва всичко: Клитемнестра е убила Агамемнон, за да отмъсти за смъртта на дъщеря им Ифигения. Орест е убил майка си Клитемнестра, за да отмъсти за смъртта на баща си, и добавя, че Орест се е самоубил. Ифигения заповядва чужденецът да бъде окован във вериги в олтара и сега, останала без родини, без близки и без надежда, тя оплаква загубата на своето семейство(Ô malheureuse Iphigénie).
Трето действие:
Ифигения чувства, че чужденецът я привлича с нещо (D’une image, hélas!). Тя решава да спаси поне един от пленниците, изпращайки го да занесе писмо в Микена до сестра й Електра. Пилад, след като е бил измъчван, е върнат обратно при Орест. Ифигения им казва, че Орест трябва да замине и да занесе това писмо(trio: Je pourrais du tyran). Пилад е щастлив да умре за своя приятел (Ah! mon ami). Орест е категоричен, че той трябва да умре, грабва ножа за жертвоприношения и заплашва че ще се самоубие, ако Ифигения позволи Пилад да умре. Ифигения дава на Пилад писмото и му помага да избяга.
Четвърто действие:
Ифигения на няколко пъти се опитва да извърши жертвоприношението, но нещо я възпира и тя гневно извиква на Диана (Je t’implore et je tremble). Орест (Que ces regrets touchant). Трогнат от скръбта на Ифигения и нейната загриженост за неговата съдба, той се опитва да й вдъхне смелост да изпълни дълга си, извиквайки в последния миг от живота си, „Ифигения, сестро любима, така и ти загина в Авлида”. Двете разбират истината. Тоаз нахлува - заговорът на Ифигения е разкрит. Той заповядва гъркът да бъде убит незабавно и се готви да убие Орест, но в същия момент Пилад се втурва с отряд гръцки воини да спаси приятеля си. Тоаз е убит, появява се Диана, която прощава на Орест, усмирява фуриите, връща свободата на гръцките жени и връща принца и принцесата в родната им Микена - това е първото щастие, което те познават отпреди гърците да тръгнат към Троя.
