Либрето: Джузепе Петроселини
Първо изпълнение: 13 януари 1775г., Мюнхен.
Действащи лица:
Дон Анкизе, градоначалник на Лагонеро – тенор
Арминда, племенница на Дон Анкизе – сопран
Кавалер Рамиро, съсед на Дон Анкизе – мецосопран/баритон
Граф Белфиоре – тенор
Маркиза Виоланта Онести, предрешена като градинарката Сандрина – сопран
Роберто, слуга на Маркиза Онести, предрешен като Нардо – баритон
Серпета, камериерка на Дон Анкизе – сопран
Място и време на действието: имението на Дон Анкизе в градчето Лагонеро край Милано средата на XVIII век.
Предисторията на отношенията между главните герои в „Мнимата градинарка” ни връща назад към времето, когато Граф Белфиоре и Маркиза Виоланта Онести са били лудо влюбени един в друг. Един ден обаче, заслепен от гняв, Белфиоре наръгва с нож Виоланта и всички решават, че тя е мъртва. След като се съвзема от раните си, с помощта на своя слуга Роберто тя се предрешава като градинарката Сандрина и започва работа в дома на дон Анкизе. Роберто е неотлъчно до нея предрешен от своя страна като прислужника Нардо.
Първо действие
В дома на дон Анкизе, градоначалник на Лагонеро, селище в околностите на Милано се е отбил неговият съсед кавалерът Рамиро. Заедно със камериерката Серпета те отиват в пищната градина на имението. Там работят Нардо и новата градинарка Сандрина. Дон Анкизе и Рамиро се наслаждават на прекрасния ден, но щастието им е непълно (Che lieto giorno). Сандрина е нещастна, зaщото дон Анкизе е влюбен в нея; Нардо е ядосан на Серпета, която флиртува и се закача с него, но отказва да отговори на чувствата му. От своя страна кавалерът Рамиро е съкрушен, тъй като е бил отхвърлен от Арминда, племенницата на дон Анкизе, която иска да стане съпруга на граф Белфиоре. Дон Анкизе се опитва да утеши Рамиро, но той не може да спре да мисли за Арминда (Se l'augellin sen fugge).
Дон Анкизе остава насаме със Сандрина и й се обяснява в любов (Dentro il mio petto), тя обаче ловко и учтиво го отблъсква, а когато на сцената се появява Серпета, използва момента да се измъкне. В този момент пристига граф Белфиоре, годеникът на Арминда, който е поразен от красотата й (Che beltà). Тя обаче го предупреждава да не си играе с нея, тъй като тя не е случайна дама (Si promette facilmente), но това не намалява решителността на графа. Той сам изтъква славното си родословно дърво и го проследява чак до Сципион и Марк Аврелий (Da Scirocco). Дон Анкизе отвръща на тази хвалба със смесица от възхищение и скецтицизъм – за него е важно единствено да омъжи племенницата си Арминда.
В следващата сцена Арминда случайно споменава на Сандрина, че е пристигнал годеникът й граф Белфиоре. Зашеметена от новината тя припада, Арминда се втурва да вземе ароматни соли, с които да я свести и така оставя безжизнената Сандрина в ръцете на граф Белфиоре. Той открива с изумление, че тази обикновена градинарка е не коя да е, а неговата трагично изгубена любима маркиза Виоланта Онести (Numi! Che incanto e questo?). Когато Сандрина се свестява с изненада вижда, че срещу нея е самият граф Белфиоре. Дон Анкизе се появява и незабавно иска обяснение за това, което се случва. Никой не знае какво да отговори, като Сандрина все пак решава да запази истинската си самоличност в тайна. Арминда надушва някаква заблуда, но не знае точно каква. Дон Анкизе обвинява за всичко Серпета, която пък стоварва вината на Сандрина, а Рамиро, единствен от всички присъстващи е сигурен в нещо и то е, че Арминда не го обича.
Второ действие
В една от стаите на дома на градоначалника Рамиро открива Арминда и я укорява за нейното непостоянство. Тя отказва да го изслуша и той се заканва на отмъсти на съперника си. Появява се граф Белфиоре, който страда силно, мърморейки си, че откакто е видял Сандрина е изгубил всякакъв мир и покой. Арминда подслушва всичко това и решава да му поиска обяснение (Vorrei punirti indegno), след което напуска. Сандрина се натъква на Белфиоре и почти се издава като го пита защо я е наръгал и изоставил. Графът се изненадва от този емоционален изблик и отново се убеждава, че е открил изгубената си любима. Сандрина обаче, бързо се овладява и обяснява, че тя всъщност не е Виоланта, а това са били последните думи на маркизата преди да умре. Въпреки всички тези оправдания Белфиоре е запленен от лицето на Сандрина, което толкова много напомня на това на Виоланта, че той започва да й прави серенада (Care pupille). Скоро обаче те са прекъснати от дон Анкизе, който пожелава да остане насаме със Сандрина, за да поднови любовните си клетви към нея. Те са прекъснати от неочакваното пристигане на Рамиро, който носи вести от Милано: граф Белфиоре е обвинен в убийството на маркиза Виоланта Онести. Дон Анкизе веднага започва да разпитва Белфиоре, който се държи смутено и объркано, с което доказва вината си. Сандрина се намесва и обявява, че тя е истинската маркиза Виоланта. Настъпва хаос, в който графът отново призовава Сандрина да се разкрие, а тя му предлага друго удобно обяснение – казала е, че тя е Виоланта, само за да го спаси, с което напуска сцената. Минути по-късно Серпета се появява и обявява, че Сандрина е изчезнала – дон Анкизе веднага нарежда да започнат да я търсят.
Изгубена в гората, Сандрина е уплашена до краен предел (Crudeli, fermate!). Разделени на отделни групи скоро при нея пристигат графът, Нардо, Арминда, Серпета и дон Анкизе. В тъмнината настъпва пълно объркване: градоначалникът взима Арминда за Серпета, а тя пък решава, че той е Белфиоре. Белфиоре решава, че Серпета е Сандрина, а тя пък смята, че той е дон Анкизе. Нардо успява да разпознае господарката си Сандрина по гласа, като в този момент се появява Рамиро с подкрепления. Под внезапната светлина на факлите разменените двойки се разделят изчервени от срам. Само Белфиоре и Сандрина се втурват един към друг опиянени от това, че най-сетне са се намерили. Те сякаш изгубват разсъдъка си, въобразяват си, че са гръцки богове, а изумените хора около тях ги вземат за горски нимфи и сатири. Без да ги е грижа за нищо, Белфиоре и Сандрина започват да танцуват.
Tрето действие
Сандрина и Белфиоре все още са в плен на своята любовна лудост. Дон Анкизе вика лекар, но и той не може да им помогне. Влизат Арминда и Рамиро и двамата с молби към градоначалника. Арминда иска да стане съпруга на графа, а Рамиро настоява дон Анкизе да заповяда на племенницата си да се омъжи за него. На дон Анкизе му кипва и им отвърща да правят какво си искат, само да не го занимават (Mio Padrone, io dir volevo).
В градината графът и Сандрина вече са се овладяли от моментната си лудост. Белфиоре за последен път моли Сандрина и тя най-накрая склонява и признава, че тя наистина е маркиза Виоланта Онести, като допълва, че вече не го обича. Белфиоре е съкрушен, но приема решението й. Двамата се разделят и тръгват в противоположни посоки, но само секунди по-късно, сякаш притегляни от мощен магнит се връщат обратно (Tu mi lasci?). И така, мнимата градинарка Сандрина отново е в прегръдките на своя истински любим граф Белфиоре – този път завинаги. Арминда най-сетне склонява пред пламенните чувства на кавалера Рамиро, а Серпета се предава пред настойчивостта на Нардо. С толкова много щастливи двойки около себе си, на дон Анкизе не му остава нищо друго освен да погледне на нещата философски: може би един ден и той ще намери своята Сандрина (Finale: Viva pur la giardiniera).
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
