Музика: Артър Силиван
Либрето: Уилям Гилбърт
Първо изпълнение: 14 март 1885 г., Театър “Савой”, Лондон
Действащи лица:
Микадо-то на Япония
Нанки-Пуу – негов син, дегизиран като странстващ менестрел, влюбен в Юм-Юм
Ко-Ко – Велик Лорд-Екзекутор на Титипу, бивш шивач
Пуух-Бах – Велик Лорд на Всичко Останало
Пиш-Тъш – Благороден Лорд
Три сестри – под настойничеството на Ко-Ко:
Юм-Юм
Питти-Синг
Пийп-Бо)
Катиша – Лейди в напреднала възраст, влюбена в Нанки-Пуу
Хор от ученички, благородници, стражи и наемни работници.
Място на действието: малкото японско градче Титипу.
Година преди започването на действието на тази опера, Нанки-Пуу, синът на Микадо-то на Япония, е напуснал двора на баща си, за да избегне брака с доста по-възрастна дама на име Катиша. Преоблечен като пътуващ музикант, той е срещнал Юм-Юм, девойка, поверена на настойника си Ко-Ко, евтин и доста долнокачествен шивач от градчето Титипу. Нанки-Пуу и Юм-Юм са се влюбили, но девойката вече е била обещана за жена на настойника си и отчаяният Нанки-Пуу е напуснал Титипу.
Първо действие
В двора на “Официалната резиденция” на Ко-Ко в Титипу са се събрали японски благородници. Заели характерни пози, те изпълняват хора “Ако искате да знете кои сме ние”. Нанки-Пуу, все още преоблечен като музикант, се завръща в Титипу, изпълнен със страстното желание отново да види Юм-Юм, защото е чул, че Ко-Ко е бил осъден на смърт заради флиртуване. Нанки-Пуу се представя (“Аз съм странстващ менестрел”) и, за негов ужас научава от Пиш-Тъш, че въпреки, че Ко-Ко е трябвало да бъде обезглавен, присъдата му е била отменена в последния момент и шивачът е бил провъзгласен за Велик Лорд-Екзекутор (“Нашият велик Микадо, добродетелен мъж”). Но тъй като престъпниците трябва да бъдат екзекутирани подред, а Ко-Ко е следващият, който трябва да умре от ръката на палача, никой друг не може да бъде екзекутиран, докато Ко-Ко не отреже собствената си глава. Освен това всички изтъкнати мъже от града считат, че е под достойнството им да бъдат подчинени на някакъв бивш шивач, какъвто е бил Ко-Ко, преди да получи поста си. Единственият, който няма проблем с това е Пуух-Бах, който заема всички останали постове и поради тази причина носи внушителната титла Велик Лорд на Всичко Останало.
Срещу малък подкуп Пуух-Бах разкрива на предрешения Нанки-Пуу, че Юм-Юм в момента пътува от училище към дома си и ще бъде омъжена за Ко-Ко същия следобед (“Млади момко, бъди отчаян”) и (“И аз пътешествах около месец”). Аристократите възвестяват идването на Ко-Ко (“Ето го, вижте Великия Лорд-Екзекутор”), той се появява и обяснява как точно е станал Велик Екзекутор. Ко-Ко е пълен с идеи за първата си официална жертва (“Никой от тях няма да бъде пропуснат”), а след това обсъжда с Пуух-Бах предстоящата си сватба.
Задава се тържествено шествие на ученички (“Идва процесия от малки дами”) следвани от Юм-Юм и нейните сестри, Питти-Синг и Пийп-Бо. Юм-Юм поздравява бъдещия си съпруг далеч не толкова ентусиазирано, колкото Нанки-Пуу. Ко-Ко представя на момичетата Пуух-Бах, който ги привествтва твърде неохотно. Техният отговор е закачливо-дразнещ (“За да ви угодим, сър, ние много съжаляваме”).
Използвайки случая, че е останал за няколко минути насаме с Юм-Юм, Нанки-Пуу я уверява в любовта си и й разкрива тайната на истинската си самоличност. Но заради крайно строгите закони против флиртуването, Юм-Юм го предупреждава да стои далеч от нея. Тогава Нанки-Пуу измисля план за флиртуване – чрез обсъждане на това какво биха могли да правят, ако не беше противозаконно (“Ако ти не беше обещана на Ко-Ко”).
Междувременно Ко-Ко е получил писмо от Микадо, който е загрижен защо напоследък в Титипу не е имало екзекуции. Микадо заплашва със сериозни последствия, ако поне една публична екзекуция не се състои в едномесечен срок, включително и с понижаването на града до категория на село. Както Пуух-Бах отбелязва, въпреки че е ред на Ко-Ко да му бъде оказана тази чест, Ко-Ко естествено, би предпочел да си намери заместник. Ко-Ко, Пуух-Бах и Пиш-Тъш дискутират кой трябва да бъде екзекутиран. (“Толкова съм горд”).
Малко след това Ко-Ко се натъква на Нанки-Пуу, който се готви да сложи край на съществуването си, защото предпочита смъртта пред живота без Юм-Юм. Двамата мъже бързо се разбират и сключват изгодна сделка: Ко-Ко се съгласява да даде Юм-Юм за жена на Нанки-Пуу, а в замяна на това Нанки-Пуу е съгласен да бъде обезглавен точно след месец, след което Ко-Ко ще се ожени за вдовицата му.
Гражданите на Титипу искат да знаят как Ко-Ко ще успее да изпълни заповедта на Микадо (“С вид суров – финал на първо действие”). Ко-Ко представя Нанки-Пуу като доброволец, а Нанки-Пуу прегръща Юм-Юм. Всички ликуват заради взетото решение, но празнуването им е грубо прекъснато от появата на Катиша. Всички се снишават в трепет освен Питтти-Синг, която се подиграва на старата дама. Катиша оплаква изгубената си любов. Бясна заради това, че е отхвърлена от Нанки-Пуу, тя се опитва да разкрие истината за него. Тълпата я заглушава, но Катиша тържествено се зарича да отмъсти.
Второ действие
По-късно същия ден в градината на Ко-Ко сестрите и приятелките на Юм-Юм й помагат да се подготви за сватбеното тържество (“Сплитаме гарвановите коси”). Юм-Юм стига до извода, че е по-красива от всяка друга жена, защото е дете на природата и се е метнала на майка си (“Слънцето, чиито лъчи са толкова пламенни”).
Юм-Юм и сестрите й са много тъжни заради това, че бракът ще е толкова кратък, но влиза Нанки-Пуу и се опитва да повдигне духа им. (“Светла е зората на сватбения ни ден”). Плановете за сватбата обаче са разтурени, защото Ко-Ко е разбрал, че според закона на Микадо, когато един женен мъж бъде обезглавен, съпругата му трябва да бъде погребана жива. Ентусиазмът на Юм-Юм относно предстоящото бракосъчетание тутакси се изпарява (“И таз добра, хубава работа!”)За да предпази Юм-Юм от тази зла участ Нанки-Пуу решава веднага да се самоубие. Това обаче ще остави Ко-Ко без човек за обезглавяване. И точно в този напрегнат момент всички разбират, че самият Микадо пристига и вече е в Титипу. Нанки-Пуу предлага себе си за незабавно обезглавяване, но Ко-Ко не е съгласен. Всъщност се оказва, че въпреки всичките хвалби и планове за кървави екзекуции, бившият шивач Ко-Ко никога не е убивал дори муха. Хрумва му обаче, че резултатът ще е същият, ако положи фалшива писмена клетва, че е осъществил обезглавяването, а Нанки-Пуу веднага да напусне града и да обещае повече да не се връща. Но тъй като Нанки-Пуу не е съгласен да тръгне без Юм-Юм, Ко-Ко изпраща момичето с него и щастливите влюбени тръгват с намерението да се оженят точно когато Микадо влиза в града.
С появата си Микадо описва как той, по един бащински начин управлява и ръководи всяко племе и секта (“От всеки вид човек очаквам покорство и подчинение”). След това Микадо изразява огромното си желание да направи така, че наказанието да се срещне с престъплението (“По-хуманен Микадо в Япония никога не е имало”).
Микадо е много доволен да чуе, че вече се е състояла екзекуция и страстно желае да узнае подробностите. Ко-Ко, подпомаган от Питти-Синг и Пуух-Ба, представя едно изпълнено с изключително въображение и творчество описание на екзекуцията (“Престъпникът плачеше, когато той го спусна”).
Посещението на Миакдо обаче има още една цел: подбуден от Катиша, той е тръгнал да търси изчезналия си син. За голямо съжаление се оказва, че това е Нанки-Пуу, а Ко-Ко току-що тържествено е заявил, че го е обезглавил. Ко-Ко и съучастниците му са обявени за виновни за “реализирането на смъртта на Несъмнения Наследник” и са осъдени да умрат след официалния обяд – по начин “весел и комичен, но и бавен, за наслада, както с вряло олио, така и с разтопено олово”.
Микадо обявява, че съжалява за осъдените, но това е един несправедлив свят, а доброто тържествува само в театралните представления (“Вижте как съдбите разпределят даровете си”). Единствената надежда на Ко-Ко и съучастниците му е да признаят, че клетвата и свидетелствата им са били фалшиви и да доведат Нанки-Пуу жив и здрав. Нанки-Пуу обаче вече е женен за Юм-Юм и не може да се ожени за Катиша, заради което не може да разкрие самоличността си без да рискува не само своя, но и живота на съпругата си. На Ко-Ко не му остава друг избор, освен да ухажва и да спечели старата Катиша и сам да се ожени за нея (“Цветята, които цъфтят през пролетта”).
Катиша е много разстроена от загубата на Нанки-Пуу (“Сама, но все още жива!”). Отначало тя отказва на Ко-Ко, но той й изпява трогателна балада (“На едно дърво край реката малко синигерче”) и тя го приема (“Има красота в рева на урагана”).
Нанки-Пуу се връща към живота и се представя пред баща си заедно с новата си невеста. Ко-Ко успява да съчини обяснение за хитрината си – “заповедта на Микадо има такава сила, че ако някой трябва да бъде екзекутиран, то легално погледнато, той вече е мъртъв и щом този някой, легално погледнато е мъртъв, защо това да не бъде прието като общественоизвестен факт?” Това удоволетворява Микадо и владетелят нарежда смъртната присъда на Ко-Ко да бъде заменена с брачен живот с Катиша. Всичко завършва със смях, песни и весели танци.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
