Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
На каква „почтена възраст” е нашата централна звезда и смъртна ли е тя? Как действа своеобразният слънчев термоядрен реактор и за колко милиарди години ще стигнат запасите от водородно гориво в него? В какви взаимоотношения влиза Слънцето с различните планети, чиято маса като цяло е едва около 1% от веществото на цялата Слънчева система и защо древните българи са си представяли дневното светило като Райко и Горчо? Отговорите – от астрофизиците Никола Каравасилев и Владимир Божилов, от Димитър Колев от Националната астрономическа обсерватория в Рожен и от Явор Шопов от Центъра за космически изследвания към Софийския университет „Свети Климент Охридски”. От тях ще узнаем още много любопитни неща за нашата „трета от Слънцето” планета, която се намира на 150 милиона километра от централната ни звезда, както и за нейния естествен спътник Луната, от която ни делят само около 380 хиляди километра. Ще разкажем и за редица митични представи, с които древните са се опитвали „да подредят” с помощта на фантазията си тези небесни тела в космическото пространство и време.
