Има някои неща в развитието на човешката история, които привличат вниманието на хората независимо какво е тяхното интелектуално развитие. Едно от тези неща са митовете на различните народи, други са романи за исторически събития и личности, като се започне от „Илиада” и „Одисея”, та чак до „Шифърът на Леонардо”. Защо казвам всичко това? За да ви представя един нов проект. Във времето за музикалните пристрастия на прочути и по-непознати музиканти ще ви разкажа с музика идеите на няколко творци подкрепени от фестивала в Шветцинген, Германия. „Маре нострум” се нарича тази серия и обхваща няколко тематични концерти „Гръцките митове”, „Рим и неговата империя”, „Музиката на кръстоносците”, „Между Изтока и Запада - култури на толерантността”. Няколко състава са свързани с този проект - „Сарбанд”, „И виртуози деле музе”, „Йоглареса”, „Академия Бизантина”, както и диригентите Жорди Савал, Отавио Дантоне, Владимир Иванов, Стефано Моларди и пианистът Фазил Сей. Разбира се в нашия цикъл ще използвам някои от най-ярките изпълнения на тези великолепни творци.
Ще следваме историческото развитие на събитията.
Епизод 1: Със сигурно в човешката цивилизация има и по-древни предания, но вероятно най-познати и обичани са тези от антична Гърция. Всеки знае историята на Херкулес, на Язон и аргонавтите, на красивата Европа. Представете си колко вдъхновяващи са били тези митове за творците през средните векове. Стотици са оперите написани по сюжети от старогръцката митология. Всеки сюжет е бил вдъхновение за различни композитори. Разбира се много от творбите, са изгубени, други биват откривани, възстановявани в наши дни. Тъй като се придържаме към осъществен вече проект ще ви предложа интерпретацията на музикантите от състава „И виртиози деле музе” - „Виртуозите на Музите” ръководени от Стефано Моларди и сопраното Рафаела Миланези.
Съставът „Виртуозите на музите” е създаден през 2004 г. в Кремона от Стефано Моларди и Джонатан Гионе. Това е един от най-младите барокови оркестри музициращи на оригинални инструменти, който вече има световна слава. Оригиналност, чувствителност и автентичност са основните качества, които задържат вниманието при изпълнението на италианска и немска музика от 17 и 18 в. Съставът варира от само 2 инструмента, до 40 музиканти за големите пиеси от този репертоар. Интересът, който проявяват към оперния репертоар го прави желан партньор за бароковите фестивали и постановчици - „Адемира” на Лукези, „Митридат” на Порпора, Пасионите на Бах са сред последните им открития. Получили са престижни награди - Кресчендо премиум, Пет звезди за записи от Голдберг и Музика. Оркестърът е избран от италианската асоциация на лютиерите за официален посланик и представител на италианската класическа цигулка. В концерта са използвани фрагменти от шест опери „Язон” и „Херкулес” на Кавали, „Аргиа” на Чести, „Завръщането на Одисей в Родината” на Монтеверди, „Полифем” на Порпора и „Телемах” на Скарлати. С едно изключение тези творби са абсолютно непознати на съвременния слушател. Струва ми се радно да ви ги представя накратко.
„Язон” - музикална драма в пролог и три действия от Франческо Кавали, либрето от Джачинто Андреа Чиконини по драмата на Аполоний Родоски. Премиерата е била на 5 януари 1649 във Венеция. „Язон” е била вероятно най-изпълняваната опера през 17 в.
„Влюбеният Херкулес” - трагедия в пролог и пет действия от Франческо Кавали, либрето Франческо Бути, по девета книга на „Метаморфозите” на Овидий. Премиера на 7 февруари 1662 г. в Тюйлери, Париж. Големи са празненствата във френската столица: Луи ІV се жени за испанската инфанта. За случая Мазарини поръчва нова опера на прочутия Франческо Кавали, когото канят с големи почести в Париж. Първоначално Кавали отказва - стар е, уморен, но после приема. Специално за целта се строи нов театър „с машини” тъй като за новата опера са необходими различни ефекти и много промени. Година след поканата и театъра е готов и операта. Датата е 7 февруари 1662 г. Люли, официалният композитор на краля създава балет, в който резюмира петте действия. Когато създава операта Кавали опознава добре вкуса на парижкия двор - мъжките гласове са по-тежки, намалява до минимум речитативите, но нищо не се харесва на французите. В действителност в тази епоха във Франция никак не се толерира това, което идва от Италия: италианските театри, италианските градини, италианската музика, италианската комедия, италианските кардинали (Мазарини). Малко преди премиерата Мазарини умира и те намират възможност за отмъщение. Кавали се прибира разочарован и огорчен и решава никога да не пише повече сценична музика.
„Завръщането на Одисей в Родината” - трагедия с весел край в пролог и три действия от Клаудио Монтеверди, либрето Джакомо Бадоаро. Премиерата се е състояла през 1640 г. във Венеция. Действието следва вярно „Одесея” - глави 13-18. Единственият манускрипт на партитурата се пази във Виена. Днес това е е дна от най-поставяните опери на Монтеверди.
„Аргия” опера от Пиетро Антонио Чести. През 1655 г. по случай на посещението на кралица Кристина Шведска, която абдикира, за да се посвети на католицизма и отива в Рим архидукът Фердинанд Австрийски дава пищни тържества в нейна чест и поръчва операта „Аргия” на Чести. В древногръцката митология Аргия е дъщеря на Аргос и съпруга на царя на Тива Полиник. Заедно с Антигона отнася тялото на Полиник от заспалите стражи и въпреки забраната на Креон извършва погребалния обряд.
„Телемах” - опера от Алесандро Скарлати по либрето на Карло Сигизмундо Капечи представена по време на карнавалния сезон на 1718 г. в Рим. Операта е посветена на граф ди Гала, посланик на императора на Австрия при Светия Престол. Телемах в древногръцката митология е син на Одисей и Пенелопа. Бил оставен в Итака от баща си, който заминал да се бие в Троянската война. В „Одисея” Телемах е вече двадесетгодишен младеж, стопанин на дома. Когато знатните мъже на Итака, считайки Одисей за мъртъв се домогват до ръката на майка му, безчинствайки в дома му и прахосвайки наследственото имущество, Телемах се чуди как да ги спре. Получава от богинята Атина съвет да отиде при Нестор в Пилос и при Менелай в Спарта, за да получи информация за своя баща. В това пътешествие го придружавала самата богиня под образа на Ментор, който бил стар приятел на баща му. По пътя Атина го пази от засадите, които женихите му устройвали, за да го убият. От Менелай Телемах научил, че няколко години по-рано баща му бил пленник на нимфата Калипсо. В Спарта Телемах узнал от Менелай за предсказанието на Протей относно връщането на баща му. Като се върнал вкъщи, Телемах срещнал баща си преобразен, при свинаря Евмей. Одисей му се открил, и Телемах му помогнал при убийството на кандидат-женихите. „Полифем опера” от Никола Порпора и либрето от Паоло Роли поставена на 1 януари 1735 г. в Лондон. Ролята на Акид е изпълнявана от прочутия кастрат Фаринели. Полифем - „този, който говори много” в древногръцката митология е най-известния от циклопите, син на Посейдон и нимфата Туза. Исполин с едно око по средата на челото си, който обитавал със стадото си планинска пещера. Влюбил се в красивата нереидата Галатея и от ревност убил нейният любим Акид. Според Омир затворил в пещерата, в която живеел със стадото си, Одисей и неговите спътници, от които нагълтал шестима. След като го напил с вино Одисей и неговите спътници го ослепили с железен прът и избягали от пещерата, като се завързали под коремите на овцете и по този начин Полифем не ги открил. Въпреки слепотата си, едва не потопил кораба на Одисей, като метнал по него отломена от планината скала.
сряда, 8 юни от 14.00 часа
