Действащи лица:
Вита – сопран
Чужденеца – баритон
Андре – тенор
майката на Вита – мецосопран
Първо действие
Симфонична интродукция, на сцената – морски декор, на скалистия бряг на океана има селище, чува се и лайтмотивът на морето. Залез слънце е.
1 сцена
Рибарите се завръщат от риболов. От 15 дни не успяват да уловят нищо. Пълна мизерия е. Само един мъж, около 40-годишен, Чужденецът, с вид благороден и тъжен, е наловил много. Откакто е дошъл в селището, всичката риба е само негова. Раздава на бедните, но това е за да се види, колко е богат. Той носи един прекрасен смарагд за щастие. Дали пък не е магьосник? Тълпата се разпръсква, от фабриката излизат младите работнички. Те се подиграват на една от тях, Вита – тя е единствената, която разговаря с чужденеца. Сега ще чака годеника си Андре, красив митничар. Останала сама, Вита става свидетел на вълнуваща сценка – Чужденецът предлага риба на майка с 2 деца, но този жест не предизвиква у тях благодарна учтивост и децата продължават да дюдюкат срещу него.
2 сцена
Вита остава сама с Чужденеца, защото се оказва, че Андре е на празник в съседно селище. Тя често идва на това усамотено кътче, за да доверява на морето тайните си. Но откакто Чужденецът е тук, тя бива привлечена от него и той става довереникът й. Той също изпитва симпатия към нея. Тя единствена не споделя несправедливото отношение на другите към него и го уверява, че за нея е удоволствие да разговарят и споделят. На което той отговаря че е много стар за нея. Но в същото време дълбоко го ранява репликата й „Да, аз обичам моя красив митничар!” Казва й: „Сбогом и бъди щастлива, а аз ще замина още утре, защото те обичам и ти го знаеш добре!”
3 сцена
Появява се Андре, който е задържал контрабандист. Чужденецът и Вита се опитват да защитят нещастника, чиято жена е умряла и той трябва сам да изхранва децата си. Но Андре не иска и да чуе: „Той ще отиде в затвора, а аз със спечелените като награда пари ще ти купя хубаво сребърно колие за годежа ни, който ще обявим утре, нали така?” „Може би” – отговаря замислено, като проследява с поглед отдалечаващия се по скалите към убежището си Чужденец.
Второ действие
Започва с обширно симфонично въведение, в което богатата полифонична фактура е своеобразен израз на дълбокия смут в душата на Чужденеца. Действието се развива на същото място, но сега небето е сиво и мрачно с надвиснали облаци.
1 сцена
Неделя е, след църковната служба селяните се отправят към домовете си. Младежи, моряци и рибари пеят, хванали се за ръка. Времената са тежки, безпокоят се какъв ще е следобедният улов. И са изненадани, че в църквата не са обявили годежа на Вита, и че самата тя е помолила за това. Когато всички се отдалечават се появява Вита с майка си, която я моли да разгласи предстоящия годеж. Но Вита моли майка си да я остави насаме с морето.
2 сцена
Появява се Чужденецът. Преди да замине иска да я помоли да извини дръзкото му държание предишната вечер. За да запази добър спомен за него, тя все пак иска да узнае името му. „Аз съм този, който мечтае, който обича бедните, желае им щастие и иска всички да са братя.” Той има чувството, че познава отдавна Вита, защото тя е самото въплъщение на Красотата и безсмъртната Любов, които съществуват в природата. Тя го умолява да остане. Но е късно – той може да й бъде баща. Чужденецът не може да си позволи да причини неприятности на единственото същество, което е разбрало посланието му за универсалната любов. Смарагдът, който носи на шапката си, е свещена реликва – управлявал е кораба на Лазар. Направлявайки силата му, човек може да спаси от гибел много моряци, попаднали в опасност. Сега той й го поверява, защото знае, че само горещото, дълбоко милосърдие може да го активизира.
Чужденецът се отдалечава, без да се обръща.
3 сцена
Вита разговаря с морето за очароващия му гняв и за смъртоносните му ласки. „Този, когото обичах си замина, затова се заклевам да не принадлежа никому. Единствено морето ще притежава тялото ми на девственица.” Морето отговаря с ехото на вълните и пеенето на сирените. В потвърждение на клетвата си, тя хвърля изумруда във вълните. Неочаквано се издига огромна вълна, сияеща в зелено под оловносивото небе и това чудо се разстила до хоризонта. Нахлуват гневни рибари, които коментират времето: въпреки неслуката, един от рибарските кораби е излязъл в морето предишната вечер, принуден от безизходицата. Андре моли годеницата си да обявят своя годеж и й предлага обещаното вечерта колие. Но Вита му отвръща, че е годеница на морето. Вбесен, той се разделя с нея окончателно.
Вита отново е насаме с морето. Вижда, че един кораб отчаяно се е отправил към скалите и никой не може да му се притече на помощ. Единствено Чужденецът е направил полукръг, за да се върне и извади спасителната лодка. Селяните не се опитват да го разколебаят, но и никой не понечва да тръгне с него в това лудо начинание. Вита, която до този момент е стояла като вцепенена, се впуска към него „Почакай ме, идвам с теб, обичам те!” След кратка прегръдка двамата изчезват сред вълните. Драмата следят селяните, скупчени при скалите. Изведнъж тълпата се люшва – забелязали са завръщането на спасения кораб, издигнат от голяма смарагдовозелена вълна, дълга чак до хоризонта. Чудото предизвиква всеобщи овации. Един стар моряк сваля кепето си, размахва го и запява Де профундис.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
