Първо изпълнение: Париж, 17 май 1921, диригент – авторът.
„Имало едно време един Шут. Той имал жена – Шутиха. Шутът си седял на печката и мислел каква шега да стори. Накрая измислил и казал: „Стопанке, виж сега: при нас ще дойдат седем други шута. Аз ще те накарам да сложиш масата, ти ще кажеш, че не искаш и аз ще се престоря, че те убивам. Когато паднеш, ще взема това камшиче, ще те ударя веднъж – ти ще помръднеш, ударя ли те втори път – ще се обърнеш, като те ударя трети път – ще станеш и ще започнеш да слагаш масата. Тогава скъпо и прескъпо ще им продадем това камшиче”. Речено – сторено. Дошли седемте шута, видели чудото и купили камшичето за триста рубли. Върнали се в домовете си и решили да го изпробват. Убили седемте си жени и започнали да ги удрят. Но нито една не възкръснала. Дотичали разярените вдовци при Шута, за да го накажат за дяволията. Шутът скрил своята Шутиха и се преоблякъл в женски дрехи, за да го помислят за сестра му. Седнал и започнал да преде. Шутовете претърсили цялата къща, но не намерили виновника. Видели сестрата да преде, хванали я и я отвели да им слугува като готвачка, докато не намерят Шута.
Седемте шута имали седем дъщери. Дошло време да ги омъжват. Пристигнал при тях Търговец с две сватовници – богат-пребогат. Само че не му харесала нито една от шутовите дъщери. Избрал си готвачката. Довел Търговецът младата си жена в спалнята, а тя не знае какво да прави. И казва на мъжа си: „Ох, скъпи, нещо ми е зле. Спусни ме от прозореца по един чаршаф да се поосвежа, а като дръпна чаршафа, ме издърпай”. Търговецът я послушал, вързал я за чаршафа и я спуснал от прозореца. А когато погледнал навън, на чаршафа била завързана коза. Търговецът, много уплашен, започнал да вика домашните си: „Спасете ни, добри хора, жена ми се превърна в коза!” Дотичали близките му, започнали да блъскат и подхвърлят козата и накрая така се разгорещили, че убили бедното животно.
Безутешният Търговец тръгнал да погребва женичката си. А шутовете веднага дотичали, започнали да му се присмиват: така ти се пада, щом избра готвачката. Изведнъж пристигнал Шутът и с него седем войници. „Какво направихте, кучета недни? Къде е сестра ми?” А те му показват козата. Шутът задърпал Търговеца за брадата: „Ти, мерзавецо! Взе сестра ми, а ми връщаш мъртва коза! Ще те затворя!” Изплашен до смърт, Търговецът му платил триста рубли, само да го пусне. И Шутът започнал голяма веселба с паричките и със своята Шутиха, а войниците – с дъщерите на другите шутове”.
Изложено от Сергей Прокофиев по народна приказка от Пермска губерния.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
