Списание l`оpera: „Вагнер в стил манга*” – успешно продължава „Операция Тетралогията” с „Валкюра” в Софийската опера
публикувано на 28.07.11 в 08:34
Сцена от операта „Валкюра”.
Снимка: Софийска опера и балет
На страниците на водещите европейски оперни издания – „Л`Опера”, „Опернвелт” и „Опернглас” – бяха публикувани положителни възторжени критики за премиератана „Валкюра” от Рихард Вагнер в Софийската опера . В съботната оперна вечер ще излъчим премиерния спектакъл от 14 април тази година.
„…Странни същества, сякаш излезли от научната фантастика, и бойци, кацнали върху хеликоптери, преследват Зигмунд в безмилостна гонитба. Лакирани бодливи костюми от гума, маркучи, крила и брони проблясват сюрреалистично с въздействащата си пъстрота. Сребристобелите Валкюри сякаш летят по сцената с взривни глави на ракети като колесници и ездата им конкурира тази в сградата La Fura във Валенсия. Завладяващата цялото пространство фантазия, с която след любопитното „Рейнско злато” от миналата година сега Националната опера в София продължава своя проект за „Пръстена” с Валкюра, е обезоръжаваща, очароваща и внушителна с необременената си невинност и амбициозна наслада…” (Б. Кемпен – Das Opernglas)
„България е относително не много голяма страна, горе-долу по територия колкото Италия. Но, като се вземе предвид броят на населението – малко повече от седем милиона жители, смайва обстоятелството, няма да се уморим да го повтаряме, че тя е раждала и продължава да ражда числено най-голям брой певчески гласове от най-високо качество, които, освен в родината, изпълват фактически оперните афиши по света. Затова не е изненада амбициозният замисъл да се постави за първи път на сцената цялата Вагнерова тетралогия с изключително национални сили… Лирична, страстна, изпята с мекота и с красив тембър –напрегнатата ария на Зиглинде от сопраното Цветана Бандаловска; сполучливо агресивна-ръбатата Фрика на мецосопраното Румяна Петрова. Отлични са мъжките гласове: баритоновият Вотан на Николай Петров, солиден и по човешки изпълнителен, звучен и точен, в ролята на Хундинг – забележителният бас Ангел Христов, заслужаващият добра оценка Зигмунд на Мартин Илиев, който изисква отделно внимание…” (Андреа Мерли – l`оpera)
„…Павел Балев извършва невероятна възпитателна работа от пулта на оперния оркестър. Наистина в едно или друго соло на тромпетите се забелязва страх, челите са леко слаби в „Зимните бури”, но като цяло той предлага богата на контрасти пъстра звукова картина. Блестящ е чисто българският състав от изпълнители, който благодарение на ангажирания за корепетитор Рихард Тримборн пее с перфектно немско произношение. Можем да си представим какъв гласов резервоар е на разположение, когато Мартин Цонев като Вотан в „Рейнско злато” този път пее „само” във втория състав. На премиерата пя Николай Петров с един меко изливащ се баритонов бас. Като Хундинг Ангел Христов е още един от тези мощни баси, черно оцветен тоново, страшно зъл – един Хундинг, който пее и не лае. Поверената му насила Зиглинде (Цветана Бандаловска) има сладък, малко слаб глас, в сестринската любов отсъства увличащият, неустоим драматизъм. Мартин Илиев като Зигмунд вече има зад себе си кариера на баритон преди да се пренасочи в теноровата партия, което му помага в низините; в тази партия някои Зигмундовци само издишат топъл въздух. Той има при това мощни, не напрегнати или приглушени височини. Като Брунхилде Мариана Цветкова далеч надмина представянето си на Фрика в „Рейнско злато”, от изцяло добрите Валкюри може да се изтъкне драматичният сопран на Герхилде (Любов Методиева)…” (Д. Полачек – Opernwelt)
В спектакъла участват: Мартин Илиев – Зигмунд, Ангел Христов – Хундинг, Николай Петров – Вотан, Цветана Бандаловска – Зиглинде, Мариана Цветкова – Брунхилде, Румяна Петрова – Фрика, Даниел Острецов – Логе, Милена Гюрова – Хелмвиге, Любов Методиева – Герхилде, Димитринка Райчева – Валтрауте, Мариела Александрова – Зигрунде, Цвета Сарамбелиева – Росвайге, Маргарита Дамянова – Гримгерде, Благовеста Меки-Цветкова – Швертлайте. Диригент е Павел Балев. Режисьор е Пламен Карталов. Сценограф и художник по костюмите – Николай Панайотов.
