Действащи лица:
• Телемах – контратенор
• Одисей – тенор
• Цирцея (Пенелопа) – сопран
• Мерионе – сопран
• Астериа – сопран
• оракул – баритон
Основата, върху която е стъпила операта е известна от митологията: завръщането на Одисей, царя на Итака, след дългите години, през които е участвал в Троянската война. Една от спирките му по пътя към дома е островът на нимфата Цирцея (или Кирка), която се влюбва в героя, а спътниците му превръща в дървета (поне тук е така; според „Одисеята” на Омир са превърнати в прасета). В това време синът на Одисей – Телемах, е пораснал и е тръгнал да търси баща си. Така попада и той на острова на Цирцея. Там среща красивата Астерия. Девойката е била отвлечена като дете от Цирцея и не знае кои са родителите й.
Нимфата, владетелка на острова, решава да вдигне празненство в чест на Амур и на новопристигналите – Телемах и другарите му. Празникът обаче бива помрачен от оракул, който предвещава страдания за всички, които се проявяват като тирани в любовта. Цирцея смята, че това е адресирано до нея, защото дълго е задържала Одисей при себе си. Затова решава да освободи героя, въпреки любовта си към него. Междувременно Телемах открива баща си, а Цирцея е започнала вече да съжалява, че е пуснала Одисей и спътниците му и се опитва с магии да ги спре. Но не успява.
Одисей и синът му стигат до Итака. С тях е Астерия, както и още едно интересно действащо лице – Мерионе. Оказва се, че Астерия и Мерионе са отвлечени като деца от Цирцея, и са деца на царя на Крит, а Астерия още от малка е била отредена за жена на Телемах.
На финала Цирцея, раздирана от мъка по Одисей, опустошава острова, на който е живяла. Отлита от него на гърба на един дракон, а Венера и Амур превръщат острова в райско място за влюбени.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
