Пълно заглавие: Аделаида Бургундска или Отон, крал на Италия
Музика: Джоакино Росини
Либрето: Джовани Шмидт
Първо изпълнение: 27 декември 1817, Театро Арджентино, Рим
Действащи лица:
Отон Велики, император на Свещената римска империя – контраалт (алт)
Аделаида, вдовица на Лотарио, съпруга на Отон – сопран
Аделберто – тенор
Беренгарио, баща на Аделберто – бас
Еуриче, съпруга на Беренгарио – мецосопран
Иролдо, губернатор на Каноса – тенор
Ернесто, офицер на Отон – тенор
Войници на Беренгарио и Отон, девойки, народ
Действието се развива в крепостта Каноса близо до езерото Гарда, Италия, и в лагера на Ото І Велики през 950 г.
Първо действие:
Първата сцена е в крепостта Каноса, която е щурмувана от Беренгарио. Докато победителите ликуват, народът оплаква съдбата на страната си и на принцеса Аделаида. Аделберто, поддържан от баща си, се опитва да принуди Аделаида да се омъжи за него, въпреки че тя все още носи траур и тъжи за внезапната загуба на съпруга си крал Лотар ІІ. Беренгарио от своя страна разбира, че Ото Велики е съсед и добре знае, че не може да му противостои на бойното поле. Затова решава да го измами с фалшиво предложение за мир. Във втората сцена действието се премества в императорския лагер. Войниците издигат палатките и пеят химна на Италия, а Отон тържествено се заклева, че вдовицата на Лотар ще бъде спасена. Беренгарио изпраща сина си Аделберто при Отон с предложение за мир и гостоприемство, както и със съвета да не се доверява на Аделаида - тя е амбициозна жена, която обича да се забърква в неприятности.
Третата сцена се развива в голямата зала на крепостта. Беренгарио сърдечно посреща Отон, който веднага иска среща с Аделаида. Тя се появява пред императора и моли за неговата милост и помощ да постигне справедливост за сполетелите я беди. Отон обещава своята помощ и привлечен от принцесата заявява, че желае да я направи своя годеница. Двамата заминават, оставяйки силно влюбения в Аделаида Аделберто да крои планове как да отстрани завинаги от пътя си Отон. Баща му Беренгарио успява да го спре за известно време като го убеждава да изчакат пристигането на собствените им войски и тогава да се напада императора. В четвъртата сцена Аделаида, която вече е свалила своите траурни дрехи, е обградена от своите придворни дами в покоите си. Тя не желае вече да е тъжна и е ободрена приятно от мислите за предстоящата си женитба. Пристига Отон и иска да се увери, че Аделаида го приема за свой съпруг заради любовта си, а не от благодарност. Аделаида го уверява в искреността на своите чувства и двамата се заклеват във вечна вярност.
Последната сцена показва главния площад в Каноса, заобиколен от внушителни сгради. Отон и Аделаида пристигат за сватбената церемония в църквата и народът ги посреща с празнични песнопения. Беренгарио и Аделберто изгарят от нетърпение и най-накрая, когато войските им пристигат, показват истинските си намерения като нападат Отон и неговите воини. Изведнъж празничната атмосфера се сменя със смут и бойни действия. Аделаида е отвлечена от войниците на Беренгарио, докато Отон със своите хора се бие жестоко и се опитва да удържи атаките на врага.
Второ действие:
Първата сцена ни връща във вътрешността на крепостта Каноса, където войниците на Беренгарио се радват да изгонят хората на Отон. Аделберто още веднъж предлага на Аделаида да сподели с него трона, но както и преди тя посреща думите му с презрение. Разговорът им е прекъснат от новината, че случайностите на войната са сменили победителя: Отон Велики е победил и пленил Беренгарио. Във втората сцена Еуриче умолява Аделберто да размени Аделаида за Беренгарио, както предлага пратеникът на императора. Разкъсван между любовта си към принцесата и своя синовен дълг, Аделберто не може да реши как да постъпи. Еуриче иска да спаси от смърт Беренгарио и замисля план как тайно да помогне на Аделаида да избяга с помощта на Иролдо.
Третата сцена от това действие ни пренася в императорския лагер, където Ернесто, офицер на Отон, обявява пристигането на Аделберто. Той показва благоразположение към идеята да освободи Аделаида, но Беренгарио гордо му се противопоставя: той би върнал принцесата на нейните приятели, само ако получи гаранции за трона. Отон се съгласява, но неочакваното появяване на освободената от Еуриче Аделаида анулира споразумението и убеждава императора да задържи в плен Беренгарио като вид отмъщение. Но Аделаида е обещала на Еуриче свободата на съпруга й в замяна на своята и настоява Отон да уважи тази уговорка. Така Беренгарио и Аделберто получават разрешение да напуснат лагера, но те се оттеглят със заканата да се върнат въоръжени и да спечелят окончателна победа. В следващата сцена на фона на разкошната императорска палатка Аделаида неохотно се сбогува с Отон, който е изправен пред решителната последна битка. Тя му дава своя воал като залог за любовта си към него и моли небето за помощ. Принцесата е потънала в своите молитви, когато пристига новината за разгрома на врага.
Последната сцена показва завръщането на Отон Велики и неговата армия в крепостта Каноса. Императорът е в триумфална карета, а Беренгарио и Аделберто го следват оковани. Народът ликува и хвърля цветя и лаврови венци.
