Каква е представата за хляба на народите по света? Много преди с него да се занимават научно-изследователски институти, аграрни ведомства и организации по стандарт, отношението на древните хора във всяка точка на Земята към насъщния било като към живо същество. Те ценели всеки продукт, от който можели да направят хляб: лотос за египтяните; буня-буня, нарду или корени от див ямс – за аборигените в Австралия; жълъди и кедрови семена, амарант – за индианците; ориз, картофи, царевица, ръж, овес, елда…
За нашите предци пшеницата била символ на благосъстояние. Знак за това откриваме във фолклора:
Жътва жънат, бели пари вземат
сите моми, Надо-Надке,
на гердан ги нижат, Надке, на гърло ги носят,
на гърло ги носят, Надке, салтанат продават.
Жътвата е важен момент от стопанския календар. И досега в Унгария е жив фестивалът „Жътварски хапки”. У нас занаятчиите-хлебари честват своя професионален празник на Спасовден. Но и жителите на бургаското село Оризово с удоволствие и гордост имат свой Празник на хляба през юни.
„Да си упорит като хромел за хляб” – поговорката е от Франция, където хлябът може да е франзела, пандеми… Колко са видовете пица в Италия? Защо там всяко селище има свой специфичен хляб? Каква е причината и днес, ако италианец каже, че в семейството му ядат безсолен хляб, това да е знак, че е от планинско място?
