Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Един от впечатляващите образи e този на танцуващата смърт. Фигурата на смъртта се появява още в дълбока древност, но като че ли средновековният човек я превръща в символ с огромна сила. В социален смисъл този танц изравнява представителите на различните съсловия, а по време на чумни епидемии прераства в истерично веселие. В средновековния танц присъстват много импровизационни движения, любими на всички са хороводните мелодии, но те се изпълняват без строго установени хореографски правила, най-често с прости стъпки съпроводени с пеене. Танцът е официално приета форма на ухажване, в която се промъкват и еротични нюанси, особено след развитието на култа към романтичната любов и рицарската поезията. Постепенно дворцовото изкуство въвежда фигури в танца и по-сложни групови построения, които стават съществен елемент на големите празненства. Така стават много необходими учителите по танци. Те не само обучават своите знатни ученици да танцуват по определени стъпки, но като арбитри в областта на етикета и маниерите, оказват огромно влияние на дворцовата атмосфера. През Средновековието се появяват и първите професионални танцьори – това са жонгльорите. Те участват на фолклорни празници, на панаири, в дворцовите зали, изпълняват собствени или чужди сатирични песни и стихове, пеят и танцуват, съпровождайки си на виола или арфа, организират шествия на църковни празници или тържества на знатни особи. Танците им са с много подскоци, премятания и акробатични номера.
