Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Взимаме назаем заглавието за новата поредица в „Звукови хроники” от клавирната сбирка на Оливие Месиен. Големият френски композитор от ХХ век, единствен сред музикантите (засега), е и ерудиран изследовател-орнитолог. „Въоръжен” с молив и нотна хартия той записва по време на експедициите си призивите на стотици птици, някои от които е поселил в своята музика. Но трелите на пернатите същества, които пребивават между небето и земята, са извор на вдъхновение за музиканти от всички времена. В първото предаване от ноемврийския цикъл на музикалната радиоенциклопедия ще научите как още първобитните хора с малките си костни свирки се опитвали да наподобят гласовете на птиците. В старинната музика откриваме първите музикални птичи портрети (Якоб ван Ейк, Дакен). А в десетките песни на романтиците птиците са символ на политналата мечта, на волността, на любовно копнение или идиличния покой на изтерзаното сърце сред природата (Шуберт, Григ, Брамс). Модернистите на 20 век олицетворяват птицата с гласа на Божественото присъствие (Месиен) или с възвръщането към изначалната простота (Барток, Респиги). А някои (като Онегер) в антивоенните си творби вплитат птичия зов като лъч на надеждата за мир и светлина, подобно прочутия гълъб на Пикасо.
