Диригент, композитор, пианист и просветител – така го описват лаконично в енциклопедиите. Преди, разбира се, биографичният разказ.
Луи или Арие-Лейб Бърнстейн е роден на 25 август 1918 година в Лоурънс, щата Масачузетст, в еврейско семейство, дошло в САЩ от гр. Ровно, Украйна. Майката се казва Джени Резник, а бащата, Самуил Йосиф Бърнстейн, е собственик на книжарница в центъра на градчето. Бабата настоявала за името Луи, докато родителите винаги се обръщали към момчето с Ленард. Скоро след смъртта на баба си, 15-годишният Бърнстейн променя окончателно името си на Ленард. За своите приятели, пък и за много други по-късно той бил просто "Лени". Следва в Харвард и в института Къртис. Успява да впечатли знаменитостите Димитри Митропулос и Серж Кусевицки. Спечелва приятелството на Аарон Копланд. През 1942, на 24-годишна възраст, Бърнстейн се премества в Ню Йорк и след малко повече от две години наследява Бруно Валтер в Нюйоркската филхармония.
Европейският дебют на Бърнстейн е след Втората световна война през 1946 година на фестивала "Пражка пролет". Концертите му предизвикват огромно оживление. Изпълнява в Европа и първата си симфония "Йеремия", която е призната от критиката в САЩ за най-доброто произведение в страната за 1945 година. Бърнстейн е първият американски диригент застанал на пулта на "Ла Скала". Това се случа през 1953 година. През 1958 година става главен диригент на Ню Йоркската филхармония и прави голямо европейско турне, което достига и до СССР. Гастролира и във Виенската щатс опера. Именно там през 1966 година предизвиква сензация с трактовката си на Вердиевия "Фалстаф". Това е началото и на световната му слава.
"Бърнстейн увлича неимоверно и слушателите, и изпълнителите. Дори тогава, когато интерпретацията му е спорна, всички са затаили дъх. Оркестърът свири свободно, непринудено и в същото време необичайно интензивно – всичко изглежда като импровизация. Движенията на диригента са експресивни, темпераменти, но в същото време и абсолютно точни. Сякаш фигурата му, ръцете и мимиките, излъчват музиката, която чувате..." – споделя във впечатленията си един очевидец.
От огромното количество записи във фонда на БНР сме избрали да прозвучат:
● Клавирния концерт от Равел в сол мажор, където сам диригентът солира.
● Осма симфония на Бетовен.
● Последното действие на операта "Кармен" от Бизе с Мерилин Хорн, Джеймс Маккракен, Том Краузе и с трупата на Метрополитън опера.
● Откъси от "Уестсайдска история" с Хосе Карерас и Кири Те Канава.
● Симфония "Йеремия".
неделя, 18 август, от 19.30 часа
По публикацията работи: Елена Хубанова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
