Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Има ли магове в науката? – Археолозите са едни от тях. Могат да се „разхождат” във времето и даже имат доказателства за тези чудни приключения. Поредната изложба в Националния археологически институт с музей при БАН носи красноречивото название „Всекидневният живот на римския легионер на Долен Дунав”. Съвсем в стила на съвременните тенденции за туризъм, пътешественикът влиза в залите на музея и се потапя, макар и за краткия си престой, в най-истинската, непринудена атмосфера на античния делник. Археолозите обичат да ни напомнят, че игралните филми за гладиатори са приятни за гледане, но далеч не са цялостната картина. Всекидневният живот на онези мускулести мъже не винаги е бил свързан с битки. Даже е имало дълги периоди на спокойствие, без никакви боеве. Как тогава са се обличали тези смелчаци? Дали са били суетни? И как са се забавлявали? – Сред експонатите ще забележите пулове и зарчета за игра. Може да разберете какво са закусвали или обядвали, например, древноримските легионери. Все пак става дума за времето преди Великите географски открития, когато някои продукти – например картофите – още не са прекосили океана и не са известни в Европа. А какво преди векове би могло да изпълнява ролята на... виагра? – Археолозите знаят. Знаят и още много други неща. Готови са да ги споделят с нас, днешните любознателни съвременници. Ще научим какво е фалера и къде й е мястото. Ще видим как са изглеждали военните дипломи, издадени от императорската канцелария за ветераните, когато приключвали своята служба. Често те се заселвали като цивилни жители там, където е преминал целият им воински период. Защо да се местят другаде, щом вече са установили трайни контакти и приятелства по бреговете на Долен Дунав, т.е. в нашия участък по реката?! Изложбата поднася неочаквани изненади. Те са провокация дори за учените. През есента на 2012 година България за първи път бе домакин на Международен Лимес конгрес – престижна проява, определяна в световната археология като Антична Олимпиада. Още тогава специалистите разгледаха обекти и находки по нашите земи от този период. Античната пластика има свои изисквания и правила: колко голяма трябва да бъде императорската фигура, какво е задължително при изобразяването на високопоставена важна персона. Е, оказва се, че сред експонатите от нашите земи, има изключително дръзки за времето си решения. Сега в изложбата можем да ги видим. Кой е Каракала и как е изглеждал? – Моля, не го бъркайте: така се нарича и един от атонските светогорски манастири. Тук говорим за император. Роден като Луций Септимий Басиан. Официалното му цялостно титуловане е Император Цезар Марк Аврелий Север Антонин Август. Управлявал между 211 и 217 г. от н.е. Названието Каракала идва от качулатите туники Caracalla, каквито той самият носел и раздавал такива наметки на околните. Защо е уникален портретът на Каракала? Какви други удивителни открития ни очакват в изложбата, която продължава до 13 октомври 2013 г.? – Ще чуете от доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей при БАН. Всяка изложба, дело на историци, прилича на разходка из разтворените архиви на времето.
С предаването „А сега накъде?” ще надникнем и в съвсем реални архиви. С какви нови дарения се обогатява фондът на Държавния архив – Видин, за да може след толкова десетилетия да бъдат попълнени белите полета от липсващи досега данни, снимки и факти за делото на Илия Цанов? Кой е този родолюбив достоен българин, чието име, уви, потомците са позабравили? Ще ви предложим и посоки из Шумен и околността. Как, улисани в делника, поне за празниците да не се поддадем на потока от битови грижи? В предаването „А сега накъде?” ето още маршрути и срещи, които да направят усещането ни за празник по-различно.
