“Аз живея, за да свиря, а не свиря, за да живея – казва тромбонистът Георги Корназов. - Обикновено за мен пишат, че живея и работя в Париж. Живея на 30 минути от центъра на града, работя не само там, но и в различни градове на Франция и цяла Европа.” Макар и млад, Георги отдавна си е спечелил име на великолепен инструменталист и невероятно предан на изкуството си човек. Музикант на свободна практика, той участва в различни проекти във Франция, има два авторски албума. През май Георги беше у нас, за да представи своя нов проект. Както и да вземе участие в проекти на свои колеги. Това прави и във Франция. Там е свързан с различни формации. Лидер е на квинтет “Хоризонт”, има и трио, което носи имената на участниците в него “Корназов-Тамизие-Коджиа”. С огромно удоволствие Георги работи с формацията на известния френски музикант Анри Тексие, когото почита като един от своите учители в професията. С групата на китариста Емануел /Маню/ Коджиа свири авторската музика на своя приятел. Участва и в проектите на известния френски пианист Жан Мари Машадо.
В някои от авторските пиеси на Георги Корназов присъствието на български фолклорни елементи елементи е толкова силно, а изпълнението е толкова автентично, че непременно трябва да се напомни на слушателите – свирят френски музиканти. Георги Корназов беше в България около месец. За това време имаше около десет клубни участия и концерти. Проектите, в които го чухме, са различни. Различни са и музикантите – най-добрите от българската сцена. С два от концертите беше отбелязана 15-годишнината от създаването на “Dixie Jockers”, събраха се и участниците в групата. А името на авторския проект, представен за пръв път, е “Отново”.
“За мен заглавието има поне две значения – казва Георги Корназов. - Едното е – отново между хората, отново в живота. Защото имах голямо здравословно премеждие. Усещам в себе си промяна и това е естествено, когато човек премине голямо изпитание. Обикновено след това има много трудности в борбата да си възвърне енергията, живота. Преди да преживея този инцидент, аз бях изпаднал в някаква творческа криза – имах много готови пиеси, но нямах особено желание да пиша. В болницата започнах да свиря още на втората седмица. Бях загубил форма, започнах “от а,б”. Музиката беше основният фактор към това връщане към живота. Осъзнах отново каква огромна сила има музиката, която нося у себе си. После се роди идеята да свържа пиесите, които имах, да ги осмисля в една голяма форма. Другата причина да се нарича “Отново” е, че бях щастлив да представя всичко това си с такива големи музиканти.”
Антони Дончев, Росен Захариев, Атанас Попов и Георги Дончев са имената на българските джазмени, за които говори Георги. “Това е български проект и държах да го представя първо в България” – казва той. Какво му дава живота в Париж – една от културните столици на света. Отговорът му: "Богатство – това ми дава. Богатство от идеи и личности, отваряне на мирогледа и съзнанието. Често ме упрекват, че не съм склонен да правя компромиси. Мисля, че ако искаш да правиш нещо, трябва ди си искрен. За да има дълбочина, това, което правиш. Да правиш компромиси е точно обратното. Това е моето мнение. И не го налагам никому. Аз съм такъв, какъвто съм. Това важи за всички. Култивирам се в музиката вече 28 години и съм изслушал огромно количество музика. Изсвирил съм целия класически репертоар, който се изисква в Академията в София. Мисля, че колкото по-нависоко отиваш, толкова повече осъзнаваш истинските неща, истинските качества. Това е моята работа. Има хора, които работят, за да живеят, а аз живея, за да свиря."
