Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Емми Куянпаа преподава музика, ръководи фолклорни формации, изпълнява народни песни от няколко различни страни по света. Преди около месец русокосата финландка и съпругът й бяха в България. Посетиха концерти, фестивали, самите те взеха участие в клубни „надпявания и надсвирвания” в любимия им град Пловдив. Доведоха у нас и дъщеричката си Леона, за да я запознаят с многобройните си приятели тук.
„Тук съм за пети път – разказва Емми. – През 2007 г. взех участие във фолксеминар, който се проведе в Академията за музикално и танцово изкуство, Пловдив. Отново отидох там през 2009 г. като стипендиант на програма „Еразъм”. Специализирах народно пеене, а също – етномузикология, фолклорни танци и тамбура. Много се радвам, че имах възможност да уча при толкова добри преподаватели, които познават в тънкости българската народна музика.”
Емми е завършила музикалната академия „Сибелиус” към Университет за изкуства в Хелзинки. От 6-годишна възраст свири на кàнтеле – финландски традиционен инструмент. Дори участва във фолклорна група, заедно с дядо си, който свирел на акордеон, мандолина, пеел народни песни. Първата й среща с нашия фолклор е през студентските години.
„За първи път чух българска народна музика във Финландия – спомня си тя. Взех някакви дискове от библиотеката. Бях истински развълнувана, а песните на трио „Българка” просто ме накараха да плача. Реших, че трябва да науча какво има в тях, какво е това, което ме кара да преживявам различни състояния, без да разбирам и дума от езика. Исках да науча български, да разбирам съдържанието на песните. Исках и аз да ги изпълнявам.”
Младата певица познава добре различните фолклорни стилове на българската традиционна музика. Най-близки до сърцето й са родопските песни – заради характерното глисандо, старинната пентатоника, хубавите текстове. Когато е на обучение в България, решава да създаде октет, в който да включи певици от България и Финландия. Ето и още подробности.
„Имам една фино-българска група. В нея сме четири момичета от Хелзинки и четири от Пловдив. За първи път пяхме заедно през 2010 г. Бях студентка в Пловдив, по същото време в академия „Сибелиус” се подготвяше фестивал. Темата беше „Изтокът”. Реших, че ще бъде интересно да направя програма от български и финландски народни песни, както и от авторски импровизации и композиции. Успяхме да поканим четири български певици – Марина Стефанова, Гергана Таскова, Илиана Табор, Соня Георгиева. На фестивала дойде и проф. Дора Христова – диригент на „Мистерията на българските гласове”. След това започнахме да изнасяме концерти и в двете страни.”
През август тази година „Фино-балкански гласове” направиха записи в Хелзинки. Дискът им ще се появи през май 2014, но изпълнителките предоставиха няколко записа. В албума можете да чуете „Чичовите конье” – известна шопска песен, преплетена с финландски текст. Нашите момичета пеят на финландски, финландките – на български. А в композицията „Рано ми е, море” звучи оригинална шопска песен. Съчетана е с образец на северно-карелската област. Най-характерното в него е т. нар. маниер „йойк” – нещо като „тресенето” в шопските песни. Както ни разказа още Емми, във Финландия има десетина групи, които изпълняват български фолклор. Сред тях са „Свирки свирят”, „Славоник трактор”.
„Мисля, че интересът към вашата народна музика се дължи на интересната ритмика, мелодични особености – казва Емми. – Освен това, във финландската музика има много осезателни влияния от славянската култура. В руската република Карелия, с която граничи нашата страна, музиката много прилича на някои български образци. Затова непрекъснато се опитваме да правим паралел между тях. Преподавам в музикален институт в едно от предградията на Хелзинки. Там също имаме вокална формация. Нарича се „Кукувица” – името е подобно и в български, и в някои от наречията на Карелия. Изпълняваме песни и от двете традиционни култури.”
