Има спортисти, които със своите успехи и лично обаяние остават трайни следи и след приключване на активната си състезателна дейност. Те ни оставят добър пример с постиженията си, с активната си гражданска позиция и любов към избрания спорт, която продължава десетилетия.
© Снимка: Личен архив Хари Яръмов
Както за много видински момчета в края на 50-те години на миналия век,
детството на Богдан Иванов преминава на и край Дунава- плуване, гребане в тежките шестместни лодки на Морския клуб, участия в първенствата по многобой.
А след това на Панчаревското езеро първокурсникът от Машинно-електротехническия институт за първи път влиза в едноместно кану. И му харесва! Започва ежедневни тренировки в столичния
клуб "Академик", където треньорът Васко Боянов разчита повече на здравите и всеотдайни момчета от провинцията и успехите не закъсняват-
Богдан Иванов печели призови места в едноместното си кану и от 1960 година е неизменен победител на 500 и 1000 метра, участник в олимпийските игри в токио, където заема шесто място. Завръщането на Богдан Иванов в родния град съвпадна с изграждането на химическия комбинат и съвсем естествено на младия специалист бе поверена отговорната длъжност директор на ТЕЦ-а. В същото време видинската школа по кану каяк, където работеха Иван Нейов- Ванто и Николай Каменов- Колоса, печелеше успехи на шампионатите по кану-каяк предимно за юноши и девойки, а със своите призови места
младият електроинженер даваше принос за отборните класирания. Бяха години на разгърнато строителство на химическия гигант- не оставаше време за редовни тренировки, често пъти - особено през летните дни - Богдан Иванов пореше дунавските вълни в късните нощни часове! Обикновено с моторницата го съпровождаше по Дунава треньорът Иван Нейов. И успехите продължаваха-
шампион на страната, победител на регати в Германия и Полша, второ участие на Олимпиада- Рим`1964 година- отново финал и званието заслужил майстор на спорта. След прекратяване на активната си състезателна кариера и откриването на Химкомбината, Богдан Иванов бе издигнат на работа в Министерството на химията и металургията, а после стана
заместник председател на Федерацията по кану-каяк на обществени начала. Продължаваше да се интересува от успехите на видинския гребен спорт и да помага на подрастващите таланти.
