През 2014-а се навършват 1000 години от смъртта на цар Самуил, известен с дългогодишното отстояване на независимостта на българската държава в изключително тежък за нея момент. Самуил е син на комит Никола, за когото се смята, че е бил управител на Средецка област.
„Епохата на Самуил е характерна с един непрекъснат двубой с Византия” – посочва в интервю за Радио България доц. Георги Николов от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. „Тази твърде продължителна война започва през 968 година, преди възцаряването на Самуил. Тя довежда българското царство най-накрая до агония, тъй като то е изключително изтощено откъм човешки и материални ресурси. А по това време Византия е огромна империя, заемаща почти цяла Мала Азия, Балканите, отчасти Италия. И своевременно е могла да компенсира своите загуби, за които и българите имат принос. Централното управление на българското царство постепенно се е изместило от Велики Преслав и Плиска в югозападните български земи с център Охрид. Това станало с оглед на факта, че синовете на комит Никола: Давид, Мойсей, Арон и Самуил са управлявали именно този регион, преди да започне българо-византийският двубой. Затова главно на тази територия се развиват военните действия.”
Каква фигура е цар Самуил – героична, трагична?
„Ако изхождаме от това, което пише в изворите, за него се казва, че е бил мъж, който не е знаел какво е покой. Той непрекъснато е воювал, непрекъснато е държал и войската си на бойна нога. От друга страна, неговата смърт е наистина трагична – той вижда своите 15 хиляди воини да се връщат от плен ослепени (на сто от тях е бил оставен по един със здраво око, който да ги води). Заради това византийският император Василий II е придобил зловещото прозвище „българоубиец”. И при техния вид Самуил вероятно е получил сърдечен удар и няколко дни по-късно е починал. Той е велик български владетел, който, още преди да седне на престола, е оставил цар Роман да царува до кончината му в 997 г., но може да се каже, че е държал съдбините на българското царство от 976 до 1014 година. Само четири години след смъртта на Самуил България е била покорена, така че неговата фигура е била в основата на запазването на българското царство за един период от около 40 години.”
На 1000-годишнината от смъртта на Самуил (6 октомври 1014 г.) ще бъде посветена международната научна конференция „Европейският югоизток през втората половина на Х век-началото на ХІ век: история и култура”. В нея (от шести до осми октомври) ще участват учени от 14 държави – от Европа и Америка. Сред изданията, които ще излязат за годишнината, е сборник на проф. Василка Тъпкова-Заимова с исторически извори за прочутия владетел и неговата епоха. Както и книгата на проф. Казимир Попконстантинов и проф. Анна-Мария Тотоманова за кирилските надписи от Самуиловото време. Подготвят се и изложби във водещи столични музеи (НАИМ, НИМ, НВИМ).
