Той беше въплъщение на американската мечта - младост, красота, пари, ранен успех - и вярваше в тези атрибути така страстно, че ги надари с определено величие.
Така пише за Фицджералд неговият съвременник Андрю Тернбул.
И наистина има някакъв митологичен ореол около Франсис Скот Фицджералд, около живота му, който е като излязъл от негов роман, около брака му. Тази леко магическа светлина оцветява дори алкохолизма му, който понякога прилича на отчаян, но съзнателен избор - сякаш сам е искал да се превърне в олицетворение на „лудите години”.
Несъмнено в „Нежна е нощта” могат да се открият доста автобиографични нишки, но съм далеч от мисълта, че те могат да обяснят силата на романа.
„Нежна е нощта” не е просто любовна история, а още един роман за „изгубеното поколение”, част от общите търсения на американската литература в така силния за нея период между двете войни.
Не знам, колко още „изгубени поколения” са се сменили от тогава, но „Нежна е нощта” има свойството да не остарява, по което разпознаваме класическите произведения.
Минисериал по романа на Франсис Скот Фицджералд можете да слушате от 2 до 16 юни, всеки делничен ден от 21.20 по програма „Христо Ботев” в рубриката „Радиоколекция”.
Преводът е на Дмитри Иванов, драматизацията на Майя Динева, а постановката на Илия Добрев.
В ролите: Силвия Лулчева, Илия Добрев, Васил Бинев, Антоанета Добрева, Свежен Младенов, Мая Бабурска, Нина Стамова и Мирослав Косев.