Докато Вагнер и Щраус в ръцете на Карл Бьом са разкошно романтични, то неговият Моцарт е педантично класически.
Карл Бьом, знаменитост от средата на миналия век с повече от 50 години творческа дейност, притежава огромно количество записи, награди и признание зад гърба си. Творец, който концентрира усилията си върху немската и австрийска класика, романтика и музиката на ХХ век, в частност Рихард Щраус и Берг. Три са най-често големите имена, до които подреждат това на Бьом – Моцарт, Вагнер и Щраус.
Свеж вятър, отвяващ всяка рутина, пронизва неговото музициране. Диригент с жива и еластична музикалност, допълнена с активен интелект и голям педагогически талант, всичко това предвещава високи интерпретаторски достижения. Постига съвършенство с прости жестове, оформени от светила като Рихард Щраус и Карл Мук – това обобщават изследователите за почерка на диригента.
Заради огромната си почит към немската и австрийска музикална култури и заради сложното време Карл Бьом е бил разследван след Втората световна война за връзка с нацистите. Не е можел да дирижира няколко години, вероятно и поради факта, че по време на войната ръководи Виенската опера. След 1947 година е реабилитиран.
Началото на неговата кариера е необичайно. Висшето му академично образование е всъщност юридическо, дори защитава докторска степен по право. Паралелно с това, от дете учи музика. Роден е в Грац на 28 август 1894 година. Вземал е уроци по пиано и теория в Консерваторията в Грац. По-късно учи при Мандишевски, приятел на Брамс, във Виенската консерватория. Диригентската му кариера започва през 1917 г. в родния Грац, като ръководител на местния оперен театър. Запознава се с Бруно Валтер, който го взима за свой асистент в Мюнхенската опера. През 1921 г. започва да дирижира в Баварската опера в Мюнхен, през 1927 г. става генерален музикален директор на театъра в Дармщадт. През 1931 г. дирижира премиерата на „Воцек” от Албан Берг. А по-късно като директор на Дрезденската опера (там наследява Фриц Буш) в периода 1934-43 г. дирижира премиерите на две опери от Рихард Щраус: „Мълчаливата жена” и „Дафне”, като последната авторът посвещава на младия диригент. Преди Дрезден (любимият театър на Щраус) Карл Бьом е бил за малко генерален музикален директор и на Хамбургската опера.
Описват го като своеобразен антипод на ярките му съвременници – Тосканини, Клемперер и Фуртвенглер. Скромен и незабележим, с пестеливи жестове, лишен от всякаква показност, но безкомпромисен в изискванията си, задължаващ всички участници в екипа, и певци и музиканти, на абсолютната прецизност, лоялност и отдаденост към партитурата, каквато е имал той самия.
Дебютът на Бьом отвъд океана, в Метрополитън опера, е през 1957 година с „Дон Жуан” на Моцарт. След това диригентът прави няколко мащабни турнета в САЩ и Япония с Берлинската филхармония и Виенската опера. Бил е чест гост на Залцбургския фестивал още от 1938 година. В Байройт гастролира от 1962 до 1970 г. През 1967 г. Бьом е удостоен със званието почетен диригент на Виенската филхармония.
В предаването звучат откъси от оперите „Дон Жуан” от Моцарт, „Фиделио” от Бетовен, „Жената без сянка” от Рихард Щраус и „Тристан и Изолда” от Вагнер.
30 август, от 20.00 часа
