В съботната вечер ще прекрачим прага на Милениум център в Кардиф. Ще надникнем в дома на Уелската национална опера, за да разберем какъв е бил отзвука от премиерните спектакли на „Роберто Деверьо” в началото на миналия сезон. Впрочем отзивите в английския печат са твърде окуражителни. На сцената в Кардиф са поставени и другите две заглавия от трилогията на Доницети за кралската династия Тюдор: „Анна Болейн” и „Мария Стюарт”. Колкото до „Роберто Деверьо” критиците изтъкват максимално изчистения режисьорски почерк на Алесандро Талеви. Сигурната ръка на диригента Даниеле Рустиони – твърде млад, но вече с опит на престижните световни сцени.
„С присъщия му темперамент, Рустиони майсторски направлява музикалната интрига и води уверено спектакъла към логична кулминация в края на операта. А бляскавата увертюра предизвика всеобщ възторг в Милениум център”, отбелязва Ричард Морисън в „Таймс”. Подобаващо внимание заслужават изпълнителите на главните роли: канадското сопрано Александра Дешортис – като могъщата, но и дълбоко ранима кралица Елизабет Първа и нейният фаворит, графът на Есекс Роберто Деверьо в сценичното превъплъщение на американския тенор с италиански корени Леонардо Капалбо.
Договорът за написването на „Роберто Деверьо”, последната опера от споменатата историческа трилогия, е от пролетта на 1837 година – една от най-мрачните в живота на Доницети. Върлува холера. Не го пускат при жена му. Умират трите им деца. Кошмарът за Доницети става неописуем.
„Как да не си говоря на сън! Иска ми се да крещя, а трябва да работя!
За какво ли? Мнозина завиждат на славата ми. Не знаят колко мъчителен е моят живот! Как ме угнетяват пристъпите... Отново мъгла обви изморения ми мозък. Когато се проясни съзнанието ми научих, че Вирджиния е починала. Остави ме, ненавършила и 30... Проклет живот! В пустиня съм... Полудявам ли?” Покъртителна изповед на един велик творец!
Звучи невероятно, но Доницети създава по-голяма част от партитурата на „Роберто Деверьо” само месец след смъртта на съпругата си. Трудно е да се проумее как подобно великолепие е сътворено в един от най-мрачните периоди в живота на композитора. Болката сякаш изважда на показ неподозиран ресурс на рядката дарба на автора да вае прелестни мелодии със завидно разточителство. При това с верен усет за най-фина нюансировка на емоционалните изживявания. А вокалното изящество и виртуозитет са сериозно изпитание за певците. На 29 октомври 1837 г. публиката в „Театро Сан Карло” в Неапол посреща с френетични овации първото изпълнение на „Роберто Деверьо” с Джузепина Ронци в главната роля. Операта бързо обикаля театрите на Италия, а сетне я аплодират в Париж, Лондон, Санкт Петербург. Немалък дял за този успех има Салваторе Камарано. Рядко му се удавало да създаде либрето, сякаш без пукнатина. Използва няколко източника, основния от които е трагедията „Елизабет Английска” от Жак Франсоа Ансел, появила се в 1829 година. Голяма сполука за Доницети и Камарано е моделирането на образи и характери, поставени в точно определен отрязък от време – началото на 17 век, когато на английския трон е Елизабет Първа. Тя е безспорният драматургичен център в шедьовъра на Доницети. На нея принадлежи лъвският пай от партитурата. Могъщата кралица, уви е съвършено безпомощна в опитите си да задържи своя любим Роберто Деверьо. Останала сама, разкъсвана между дълга и страстта, тя се отказва от трона. Целува пръстена, който някога е подарила на своя фаворит. Уникалната реликва и днес може да се види сред вещите на великата английска кралица, които се пазят в Уестминстърското абатство.
Сопраното Александра Дешортис намята кралската мантия в спектакъла на „Роберто Деверьо” в Кардиф миналата есен. Партнират й тенорът Леонардо Капалбо в ролята на Роберто. Сара, херцогиня Нотингам е Лиа – Мериън Джоунс (мецосопрано), херцог Нотингам – Дейвид Кемпстър (баритон), лорд Сесил – Джерънт Дод (тенор), сър Уолтър Рейли – Уилям Робърт Албъни (баритон). Хор и оркестър на Уелската национална опера. На диригентския пулт – Даниеле Рустиони.
Съдържание на операта „Роберто Деверьо”
