Сауро Аргалия е не само чембалист, но и органист, диригент, музикален продуцент и педагог-изследовател. Той даде ексклузивно интервю за предаването "Алегро виваче", което можете да чуете в звуковия файл.
Г-н Аргалия, бяхте в България за детски концерти. Колко често ви се случва да свирите пред такава публика?
Това, което ми се случи тук е абсолютно за първи път. Аз знаех като цяло, че става дума точно за такъв концерт – деца със родителите си, седнали на земята за концерт на възглавници, бях подготвен за идеята, но ми се случи за първи път.
А трудна публика ли са малките деца?
Взискателна публика са, при всички положения. Защото характерното за децата е, че ако харесат нещо, те веднага заявяват участие и го демонстрират много пряко. Ако не им хареса – отказват да се включат. Това, което аз видях, е, че децата се заинтригуваха, най-вече защото видяха пред себе си клавесина – инструмент, който не е много лесно да видиш и да чуеш. В Италия съм имал възможност да проведа различни уроци и концерти за началното и средното училище, но публика с толкова малки деца досега не съм имал.
България е държава, в която не е имало барок – нямаме тази традиция, нямаме и много инструменти. Вероятно за Вас е било повече или по-малко компромис. Вие обаче идвате от люлката на барока – дали пък не е по-интересно за Вас като изследовател да показвате своето изкуство и откритията си пред българската, по-жадна за нещо ново публика? Добре образована ли е в това отношение италиансакта публика, познава ли традициите от миналото си?
В Италия няма много голям интерес към музиката по принцип. За съжаление, тъй като това наистина е люлката на музикалната култура. Основният проблем, който искам да спомена, е, че държавата ни не предвижда музикално образование за най-малките. И ако има такива инициативи, те са само от частен характер – аз, например, съм директор на музикално училище и при нас казваме „Добре дошли“ и на най-малките, но това като цяло е частна институция. В Италия музика се изучава чак в средното училище, т.е. когато децата са на 11-12 години. Според мен това е твърде късен етап. И може би това е причината когато детето се превърне във възрастен, изграден човек като личност, да няма склонност и усет за музиката като цяло. Не трябва да пренебрегваме и ситуацията, в която се намираме – кризата, поради която затварят много театри, оркестри – през доста труден период преминаваме.
Това, което ми се случи в България, възможността да покажа на тези малки деца моята музика, беше нещо изключително приятно и вдъхновяващо. Аз обикновено свиря пред подготвена, специализирана публика и пред доста взискателни хора. Това е ново изживяване и съм благодарен на Венета Нейнска, че ме покани. Вярвам, че това е чудеснен начин малките деца да се доближат до класическата музика и това ще даде сериозни резултати за в бъдеще.
Музиколозите изследователи обикновено се превръщат и в колекционери. Вие, г-н Аргалия, такъв ли сте?
За съжаление - не, защото нямам достатъчно финансова възможност. Аз имам два клавесина – единият е копие на старинен инструмент от Холандия, а другият – от 17. век, е подходящ за изпълнение на старинната барокова музика. Но съм късметлия в Италия да има много колекции от старинни инструменти. Аз лично имах възможността да се докосна до инструменти на маестро Таявини от Болоня – прочут чембалист и органист. Колекционира инструменти от всички епохи и Община Болоня му предостави сградата на един манастир, за да се изложат те като в музей. През 2011 година аз имах честта да свиря на някои от инструментите и така се докоснах до изключително ценен клавесин от 1600 година. На някои от инструментите, които са реставрирани, може да се свири, но други мълчат, защото са уникати и няма достъп на музикантите до тях. Което, според мен, не е хубаво, защото инструментите, на които не се свири, губят стойността си като цяло – спират да бъдат това, което са всъщност. Италия наистина е богата на оригинални старинни инструменти. Тъй като аз съм и органист, мога да се докосна до някои от инструментите в църкви от 17. и 18. век.
И накрая – какви са репертоарните открития на чембалиста и органист Сауро Аргалия?
Колкото повече времето минава, толкова повече ми харесва да се връщам много назад във времето в музикалните си предпочитания. Сега имам голям интерес към първите десетилетия на 17. век. Особено към Джироламо Фрескобалди – органист в базиликата „Свети Петър“ в Рим. Също към Микеланджело Роси. Обичам немския барок, естествено на първо място Бах. По принцип винаги, когато преподавам, се опитвам да насоча учениците си не само към пианото, но и към моите инструменти – чембало и орган. Трябва да има приемственост.
Превод от италиански: Илияна Михайлова
____________________________________
Образователната програма „Концерти на възглавници“, чийто гост беше италианският чембалист Сауро Аргалия, е носител на наградата "Музикален проект на годината" в националната анкета на "Алегро виваче" - "Музикант на годината" 2013. Идеята на организаторите от Модо България през новия сезон, или може би трябва да го наречем учебна година, е да се свържат музиката с пътешествия. Къде ще се отправят Концертите на възглавници през ноември - чуйте от Венета Нейнска във втория звуков файл.
