Зелени завеси от увивни растения се спускат край пътеките на природния парк „Златни пясъци”, за да успокоят очите и сърцето ми, за да упоят сетивата ми и да останат непокътната част от този неповторим по богатство и по красота кът на България. Само тук две дървета от два различни вида са изваяли от стволовете и клоните си най-чистата и свята целувка на природата. И само тук ясените и габърите са толкова огромни, част от живите зелени завеси на парка. Тук виреят най-големите съобщества на лавровишня у нас. Родовата памет на мишия чимшир, известен още като бодлив залист, е толкова дълга, че знае истината за края на динозаврите, за набезите на саблезъбия тигър и на пещерната мечка. Изчезнали видове от времето на терциера. Оттогава та досега мишият чимшир е жив в парка „Златни пясъци”, а тъмнозелените му бодливи листа все още се окичват с малките наситено червени топчета. Поредното прекрасно чудо на природата тук. Най-малкият природен парк в България, освен че опазва още стотици растителни, животински и птичи видове, е земя на културно-исторически паметници, неотменна част от историята на страната ни. В Аладжа манастир, изсечен в скалите, още са запазени части от ярките стенописи, които са обсебили съзнанието на братята Шкорпил, откриватели и пазители на старини и памет по българските земи. За парка „Златни пясъци” разказват специалистите по биоразнообразие Юлия Тумбаркова, Юлиан Маринов и Йордан Костадинов.