Днешният трети и последен ключов вот в парламента на Гърция отново не успя да излъчи нов държавен глава, което означава, че страната се насочва към предсрочни парламентарни избори в началото на следващата година.
Общо 168 депутати подкрепиха номинацията на Ставрос Димас за нов президент на Гърция, но при необходими минимум 180 гласа от 300 - местния парламент. Същият брой гръцки депутати гласуваха в подкрепа на Димас и на втория вот на 23-и декември, когато обаче бяха необходими 200 гласа, за неговото избиране.
Според гръцката конституция, проваленият президентски вот означава, че парламентът на страната трябва да се саморазпусне до десет дни, след което да бъдат насрочени общи парламентарни избори в рамките на следващите тридесет дни (или за края на януари, или за началото на февруари 2015-а година).
Последните проучвания на общественото мнение показват, че крайната левица СИРИЗА на Алексис Ципрас ще спечели тези предсрочни избори, но може би няма да успее да формира самостоятелно правителство. Данните на агенция Interview показват, че СИРИЗА води с 2,4% пред партия "Нова демокрация" (основен партньор в настоящата управляваща коалиция), но след разлика между двете партии от 2,5% само до преди седмица. Това не изключва вероятността за провеждане и на втори кръг от предсрочни избори в края на зимата или началото на пролетта.
Междувременно гръцкият премиер Андонис Самарас обяви, че още утре ще отиде при настоящия президент Каролос Папуляс, за да поиска разпускане на парламента и провеждане на предсрочни избори на 25-и януари 2015-а година. Той изрази увереност, че неговата партия "Нова демокрация" отново ще дойде на власт сред новите избори. Гръцкият народ не желае страната да се върне по пътя на кризата, посочи Самарас и отбеляза, че малцинството от гръцки депутати е довело до провеждане на предсрочни избори в началото на следващата година. Няма да позволим на никой да постави под въпрос мястото на Гърция в Европа, подчерта гръцкият премиер.
В същото време има и вълна от продажби на гръцки държавни облигации, което доведе до повишение на тяхната доходност (лихва). Сега лихвата на 10-годишните гръцки ДЦК се повишава над важното ниво от 9 процентни пункта, докато доходността на 3-годишните книжа скочи до рекорден връх от 11,17%. Доходността на аналогичните италиански книжа се повиши към 2,1%, а на испанските книжа - до 1,7%. Гръцката политическа криза доведе до бягство на инвеститори към германски държавни облигации, което срина доходността на 10-годишните немски дългови книжа до рекордно дъно от едва 0,565%.
