Поезията не е чужд език. Твърди поетесата Мария Донева.
Тази вечер тя идва в Пловдив и с нея ще започне първата от срещите в галерия „Резонанс”, която започва проекта си „Литературен резонанс”.11 стихосбирки до този момент, а днес в Пловдив ще представи в галерия „Резонанс” последната си стихосбирка, издание на „Жанет 45”, „Чисти стихотворения”.
Галерия "Резонанс" започва поредицата от срещи, наречени "Литературен резонанс". Идеята на организаторите е в галерийното пространство да бъдат представени български и чуждестранни писатели и поети. Първият автор, с когото ще се срещне пловдивската публика по проекта, е Мария Донева.
Тя е автор на книгите "Очи за красотата", "Сбогом на читателя", "Празнината меГу нас" (Охрид), "Има страшно", "50 години старозагорско куклено изкуство", "Прикоткване на смисъла", "Меко слънце", "Магазин за обли камъчета", "Перце от дим", "Заекът и неговата мечта", "Шепа лъскави череши", "Чисти стихотворения". Работи в Постоянния театър към Държавна психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" - Раднево и е драматург в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.
Р. П.: Защо „Чисти стихотворения”? Заявката е наглед ясна, обаче какво се крие там, какво може да бъде чисто днес?
М. Д.: Поне стихотворенията, ако не друго. Мисълта ми беше, че това са думи, които нямат претенция да бъдат нещо друго, освен точно стихотворения, дори не е, то е някак неприлично да кажеш, че това е поезия, което ти си писал. Надявам се в стихотворенията ми да има поезия, но става дума за това, че търся чувствата, търся емоциите, преживяванията в техния чист вид – когато е тъга, да се изтъгуваш докрай и някак си да излезеш като нов, когато е радост, да й се отдадеш изцяло без задръжки и общо взето ако е възможно, да се наслаждаваш на всички хубави неща, които светът ти поднася.
Инетрвюто с Мария Донева е във звуковия файл.