Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Брук Гринбърг. Когато преди няколко години тази американка бе регистрирана като единственият неостаряващ човешки организъм, след първоначалния шок, учените се заеха да изучават уникалния феномен. За Брук времето е спряло. Растежът на клетките и органите й започнал да се забавя, когато била на четири години, докато в един миг окончателно замрял. На двадесет приличала на едногодишно дете, хранели я на системи, не можела да ходи и говори, въпреки че въобще не става дума за обичайните случаи на умствено изоставане. Днес, благодарение на дарителската воля на родителите й, учените могат да изследват странностите, свързани със стареенето. Нещо подобно прави и науката епигенетика, задавайки, обаче доста по-фундаментален въпрос, който засяга далеч не само остаряването: защо едва в 2% от нашата ДНК има гени, които носят генетична информация, докато останалите 98 % изглеждат безполезни. Истината е, че само на пръв поглед изглеждат така. Защо и до какви изводи стигнаха епигенетиците ще разберем от директора на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология при БАН доц. Георги Милошев.
