Още приживе Никола Николов се бе превърнал в легенда. В кумир за десетките хиляди фенове у нас, а и по света. Носили са го на ръце и то в буквалния смисъл на думата. Представям си милата картинка на всенароден възторг след спектакли на „Трубадур“, „Аида“, „Палячи“, „Кармен“, „Турандот“... А Колето, както всички го наричаха, освен блестящ тенор и артист със стихиен темперамент, бе непривично за Негово Величество Певеца (с главна буква) скромен, съвършено естествен, открит...
Колкото до кариерата на Никола Николов, тя продължи повече от половин век. Истинско чудо за тенор! Ето фактите: на 21 години Николов дебютира във Варненската опера като Пинкертон. На 70-годишна възраст се появява на сцената в една от любимите си роли – Дон Хозе. Пет години по-късно е Манрико. А за 80-ия си рожден ден Никола Николов участва в концерта в негова чест в Софийската опера. Заедно със Стефка Минева вдигат на крака публиката с дует из „Трубадур“. Тогава маестрото е двойно щастлив, заобиколен от учениците си Калуди Калудов, Костадин Андреев, Божидар Николов...Статистиката отчита: в дълголетния си артистичен път Никола Николов се е появявал в над 1500 спектакли и концерти. На всички български и на най-престижните световни сцени.
След триумфа в Ковънт Гардън в началото на 60-те години в английския печат отбелязват следното: „Българин е откритието на сезона в Ковънт Гардън. Най-добрият Радамес, когото сме слушали в Лондон след войната! С лекота преодолява височините, а гласът му омайва с рядко красив тембър и искреност. Подобно на Карузо, Николов притежава глас с характерен баритонов нюанс. Той му придава завидна сила и богатство...“.
Карузо е един от идолите на Никола Николов. Редом с Джили и Пертиле.
Пленява го не толкова техническото съвършенство в интерпретацията на великите певци, а най-вече щедро бликащата емоция. Тя се превръща в запазена марка за българския тенор.
В началото на 60-те години у нас Никола Николов си е истинска звезда.
Дълги опашки се вият около театрите. И тъкмо по нашенски пуснали слух, че певецът си купува билети и едва ли не плаща на публиката да бисира ариите?! Отговорът на Колето е светкавичен: „Добре де, за едно представление можеш да платиш. Можеш и за второ, но години наред...Отдавна щях да съм разорен! Това е един от миговете, в които съм усетил що е то завист...“, не крие огорчението си прочутият тенор. В сърцето му обаче няма място за тъмните страни на професията. Усмивката ги гони и отваря път за възторга и обожанието на публиката.
На 23 март се навършиха 90 години от рождението на един от най-прочутите ни певци. Повод да съпреживеем отново някои от вълнуващите мигове, когато на сцената се появяваше Никола Николов. Ще надникнем в Златния фонд на БНР, за да чуем знаменития тенор в коронните му роли на Манрико, Радамес, Калаф...
Вижте съдържанието на операта „Турандот“ от Джакомо Пучини
