Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В много европейски езици думата за панаир означава и празник, и богослужение, от латинските думи „ферие“ и „миса“. Това не е случайно. От древни времена големите религиозни празници и средища, които са привличали много хора, са ставали място и за народни веселия и обмен на стоки. Така около много от българските манастири се появяват тържища, някои от които се утвърждават като панаири. Местата, на които се провеждат панаири, се определят и от разположението им на големи и удобни пътища. Главните пътни артерии, пресичащи българските земи, са няколко и са известни от векове – по тях минават войски, пътешественици, търговци и авантюристи от Запада и Изтока. По тях се придвижват и керваните със стоки, обикалящи панаирите по българските територии, попаднали под османска власт. Провеждането на панаирите следва точен календар, съставен така, че те да не съвпадат, за да могат търговците да се придвижват от един към друг в удобните за търговия сезони. Разказват Христо Шанов – дългогодишен проучвател в Националния институт за недвижимо културно наследство, доц. Пенка Данова от Института за балканистика на БАН и проф. Иван Русев от Варненския икономически университет.
