Лазаровден, Цветница, Възкресение Христово, Томина неделя, Мартин Изповедник
4 април
Лазар се вози на злата колца, Из село ходи, Богу се моли: - Я дай ми, Боже, дребен ми дъждец, Трева да расте, паун да пасе, Перя да хвърля, моми да берат, Моми да берат, венци да вият!
Лазаровден е празник с подвижна дата и се чества в събота, една седмица преди Великден. Православната църква почита на този ден възкресяването на Лазар, възкресен от Христос на четвъртия ден от смъртта му. Българите наричат този ден Лазарица, Лазар, Лазарска събота. Празнува се в чест на нивите, пасищата и гората. Ос вен това обичаите на Лазаровден са свързани с надеждите на момите за задомяване. Особено интересни са старинните обичаи изпълнявани на този ден – Лазаруване и Боенек. В Тракийската и Родопската области Лазаруването се изпълнява две последователни съботи, като те са наречени Малък Лазар и Голям Лазар. На Малък Лазар лазаруват малки момичета, а на Голям девойките готови за женене. Разпространено е вярването,че момиче което не е лазарувало не може да се момее. Всяко момиче може да бъде Лазарка само веднъж. Самото лазаруване е свързано с посещение на всички домове в населеното място от групите лазарки, като във всяка къща те изпълняват специални обредни песни за всеки член от семейството, за къщата, стопанина, стопанката, животните, пчелите и т.н. Играе се ритуален танц – боеник, представляващ буйно, несключено хоро. Навсякъде лазарките да очаквани гости, като всеки ги дарява с бели яйца. В Южна Тракия лазарките изпълняват пеперударски песни за предизвикване на дъжд, нужен за израстването на посевите. Интересен обичай се извършва в източната част на България – Лазарова булка. Момите изберат една лично мома, пременяват я като мъж, а в ръка и дават да държи брадва или тояга. Тази мома изпълнява ролята на младоженец.За булка се избира малко момиче, с живи родители, което забулват с бяла или червена кърпа и наричат Лазарова булка и така обикалят из селото. Във всички краища на България в Лазарските игри като цяло е залегнала идеята за осигуряване на плодородие и здраве,а всички действия на лазарките са свързани с пролетното събуждане на природата. На Лазаров ден празник имат хората носещи имената Лазар, Лазарина, Лазара, Лазо.
„Ой Лазаре“ – изпълняват Мария Колева и Оркестърът за народна музика на БНР
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
5 април Що ми е мило и драго, че се е пролет пукнала, Босильок млогу мерише, та сичко живо сабуди В неделя преди Великден е Цветница. На този ден християнската църква почита Цветоносната неделя, когато Христос тържествено влязъл в Йерусалим, на Пасха, яздейки магаре, а вървящите го посрещнали с маслинови и лаврови клонки.На църковната служба по наш обичай се носят или вземат върбови клонки от където идва и името на празника у нас – Връбница. От осветената по време на службата върба, всички вярващи занасят в къщи, където тя остава до следващата Връбница.В църквата си носят и краваи за освещаване и след това ги раздават по между си. В Странджа има обичай на този ден младоженците посещават кумовете си, като им носят колак, украсен с три бели яйца. Кръстницата също дарява невестата с колак с яйца, които после се заравят в в лозето, за да го предпазят от градушки и магии. На Цветница се прави и обичая Кумичене от момите, които са ходили да лазаруват. Те отиват на реката и всяка носи венче, китка цветя или обредно хлебче, увито в чист месал и наречено кукла, заради което пък в Северна България наричат деня Куклин. Девойките пускат това, което носят по течението на реката и по това чие ще излезе най-напред, тази мома провъзгласяват за кумица, кръстница на лазарките. С песни моминското шествие се връща към селото, като по пътя носят кумицата.Всички се събират на трапеза в дома на кумицата и така завършва празничния обичай. С тези обичаи девойките се подготвят и биват обявени като готови за женитба. Според древно поверие момиче, коте е лазарувало и кумичило не може да бъде грабнато или залюбено от змей. Вечерта на Връбница на мегдана за последен път се извива лазарското хоро. На Цветница имен ден празнуват Цвета, Цвятко, Върбан, Ясен, Явор, Калина и всички носещи има на цветя, растения, дървета.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
12 април Завърти оро кай мене Велико, мори Велико, Велико моме убава. Възкресение Христово е един от най-големите и почитани християнски празници. Българите го наричат Великден и го празнуват през цялата предходна седмица позната като Страстна, Велика неделя. Много се тачат сряда, четвъртък, петък и събота. На велики четвъртък се боядисват яйцата или перашки, както ги наричат в Западна България. Не е известно кога започва боядисването на яйца като обред, но исторически и археологически факти говорят за багрене и даряване на яйца още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция като символ на раждането на нов живот. При нас на Великден по стара традиция се подаряват червени яйца, но в годините постепенно яйцата стават най-различни по цвят. Винаги обаче, първото боядисано яйце е червено. С него се потъркват лицата на децата за здраве и после се поставя под домашната икона и се пази за лек до следващия Великден.Тогава се счупва и по вътрешността гадаят за къщата и семейството – ако е пълно значи благополучие и пълна къща, а ако не е поличбата е лоша. На този ден се правят и големи Великденски хлябове, украсени с нечетен брой бели и червени яйца подредени на кръст, а около тях се усуква тестото за хляба.Според народните вярвания черупките на тези яйца имат лечебна сила. Правят се и по-малки хлябове с червено яйце, които се раздават. През ХХ век Великденските хлябове са изместени от Козунаците традиционни за Западна Европа. Великден се празнува три дни, а в неделя е Възкресене Христово когато задължително в празнично облекло всички отиват на църква, където се поздравяват с „Христов Возкресе” и „Во истина возкресе”, чукат се с боядисаните яйца, а чието излезе най- здраво се нарича Кълцок, Къцач, Чюсак и неговия собственик ще е здрав цяла година.Черупките на Великденските яйца се заравят в нивата, за да ражда богато. Когато угощението на богатата празнична трапеза свърши се връзват люлки и момите се люлеят за здраве и късмет. Люлеят се и младите жени, децата, за предпазване от болести. Пеят се обредни песни и се извиват мегдански хора, първите след Великденските пости. Празнуват именниците - Величко, Величка, Велика.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Томина неделя Томина неделя е седмицата след Великден, която се свързва с първите появи на възкръсналия Христос. Българите нарочат седмицата Празна, понеже през нея не се работи, а се празнува. Втория ден на Великден са нарича Разтурни и ли Разметен понеделник, по името на обичая който се изпълнява за предпазване от градушки. Момите и ергените се събират на поляна и разделени едни срещу други търкалят червени яйца помежду си. На Светла сряда, пак се изпълняват обреди с митично значение. В Западна България се прави Ладино хоро, което се играе от моми и ергени. Девойките се залавят в кръг, а две държат кърпи над Веригата като на три се разделят и всяка минава под кърпата. Наоколо пеят песен адресирана към последната мома, а в нея се предрича за какъв момък ще се ожени. В Странджа на този ден се изпълнява обичая Мара Лишанка. Прави се кукла Мара Лишанка от булките омъжени праз миналата година, облечена като булка. Избира са мома лазарка, която носи куклата и всички тръгват с обредни песни към центъра на селото където провеждат разговор с куклата, като си я предават от ръка на ръка. Този обичай се изпълнява за осигуряване на дъжд и плодородие. Петъка на Светлата неделя се нарича Лятна Света Петка. На този ден се посещават параклиси и лечебни места, устройват се празненства и се колят курбани. Така завършва Великденския празничен цикъл – с Томина неделя. През тази неделя празнуват Тома, Томислов, Томана, Томислава. На първия понеделник след Томина недела се празнува Софинден или Малък Великден. Празнува се за предотвратяване на суша. Не се пере, не се суши, несе копае и сее, за да не „изсъхва храната”. Интерес и обичая, който се преви в този ден – рано сутринта, преди да изгрее слънцето жените връзват на кол – парцал или мъжки навуща, като наричат „Тука да остане топпалъка” – прави се, за да не окуцяват животните. На този ден не се ядат яйца, но лицето се измива с вода в която е натопено червено яйце. Наричат този ден и Великден на умрелите, поне жените раздават яйца на гробищата.
14 април На 14 април се празнува малкия християнска празник Мартин Изповедник в чест на светеца. Българите наричат деня Мартиния. В Охрид на този ден жените правят интересен обичай за „връзване устите на вълците”, за да не ядат животните. Съберат се всички гребени в къщата, сключват се иден в друг и се слагат в ъгъла, като всичко това се прави със затворени очи „за да бъдат слепи вълците” и да не видят овцете. На 14 април празнуват Мартин, Мартина.
