Узунджовският панаир е бил един от най-големите в Османската империя и най-голям в българските земи.
Панаирът край малкото селце в „дългото поле“ води началото си от пътна станция, в която войските, пътешествениците и дипломатите намират подслон при придвижването си по стария „диагонален път“. Разположено на еднакво разстояние от черноморските и средиземноморските пристанища и сред богат производителен район, то бързо привлича занаятчиите и селскостопанските производители от Северна България, Тракия и Македония и търговци от всички краища на Османската империя, от Западна Европа и Близкия Изток. Удивително е разнообразието от стоки и обемът на сключваните сделки, за които има свидетелства и документи. Централната власт съзира възможността да осигури стабилни приходи в хазната и се ангажира с организирането, поддръжката и охраната на панаира. Всеки приход и разход се описват стриктно, събират се такси и мита за всяка стока и дейност. Това не пречи откупвачите на панаирния данък и чиновниците да злоупотребяват, а разбойници да плячкосват керваните и да погубват търговци и кираджии. В много случаи се събират такси и за непродадени стоки, а местните производители са двойно облагани – и с мита, и с данък върху произведеното. В същото време Империята облагодетелства чуждите търговци. Това ограничава предлагането на местни стоки. Панаирът прекъсва няколко пъти по време на кърджалийските размирици и войните и окончателно престава да съществува по време на Освободителната война. Краят му обаче е предопределен от естественото развитие на обществените и икономическите процеси, което води до отмиране на панаирната търговия. Разказват доц. Георги Граматиков, Ива Машева и Севдие Али.
