Канибализмът е една метафора за човешките отношения, особено на младото поколение към един свят, канибалски насочен към съдбата на младия човек. Провокацията е тази, че, ако човек е покорен и свит около себе си, няма шанс да промени нищо в собствения си живот.
Героите извършват нещо драстично, нещо крайно, нещо безумно. Нещо, което ги определя не само като различни и ексцентрични, а като герои в едно време на баналност, конформизъм, социална обезличеност и консумативност.
Според режисьора, постановката кара хората да се замислят за екзистенциалния смисъл на съществуването:
Тази пиеса дава шанс на младия човек, чрез провокативната съдба на героите, да мисли смело за себе си и света. Това е основният ход на Ронан Шено в произведението му „Канибали“.
