За българските земи на север от Балкана Ескиджумайският панаир е това, което е Узунджовският за Тракия – най-голямото търговско средище, на което веднъж в годината се събират търговци от цялата Османска империя, от Европа и Близкия Изток, от всички български райони, за да продадат и купят стоки и да спечелят пари. Панаирът възниква в края на 18-и век като конни надбягвания, кушии, покрай които отделни търговци предлагат стоки. Постепенно конното надбягване прераства в пролетно стоково тържище с все по-голяма популярност. Появяват се първите паянтови бараки. Между 1830 и 1868 г. панаирът се мести в центъра на град Търговище, той вече е известно общобългарско тържище с голямо чуждо участие. След 1868 отново е изнесен извън града в специално построен панаирен комплекс с много дюкяни, административни сгради и дебел зид за защита от разбойнически нападения, които не са рядкост за епохата. Това са и годините на най-големия разцвет на панаира, който след това започва да запада, както всички подобни средища на панаирната търговия. Въпреки това, панаирът в Търговище продължава да съществува до днес, той е неотменно свързан с историята на града и самочувствието на гражданите. Една похвална инициатива на Търговищкия исторически музей – националната научна конференция „Панаири, пазари, тържища по българските земи“ – по своеобразен начин продължава панаирната традиция, а отскоро 14 май – денят, в който обикновено се е откривал панаирът, е обявен за празник на Търговище. Пъстрата мозайка на Ескиджумайския панаир сглобяваме с Йорданка Петкова и д-р Тоня Иванова – уреднички в Историческия музей, Магдалена Жечева – директорка на музея и проф. Иван Русев от Варненския икономически университет.
15 април
