Великите европейци - Зигмунд Фройд

Елгар, Серенада за струнни, оп. 20

За Зигмунд Фройд има написани толкова книги, че няма да стигне денят само да ги изброя. Затова няма да ги изброявам. Ще ви кажа обаче за моето първо докосване до темата. Това стана преди около 40 години, бях на 15-16 и прочетох някаква критика на фройдизма. Естествено – критика от най-правилните марксистко-ленински позиции. Дрън-дрън ярина най-правилни. 

Ефектът беше, че не повярвах на нито дума от самата критика, но между редовете, в цитатите например, зърнах много истини, до които явно се беше докопал щедро критикуваният Фройд. Започнах да търся оригинални негови книги, но попадах все на подобни тълкуватели. Най-после късметът ми проработи. За десетина лева, много пари тогава, на черно намерих стар превод на „Въведение в психоанализата”, цикълът лекции, които самият Фройд изнася пред своя виенски кръжец, а после издава и за широката публика. Когато прочетох неподшития дебел том с нащърбени и пожълтели страници, открих две неща. 

Първо, комунистическите лектори не са хора, които просто не разбират Фройд и затова говорят глупости за него, както отначало мислех. Не, те са хора, които съзнателно и откровено лъжат. Второ – правят го, вероятно за да не открият всички останали, че човекът, всеки човек, е много по-дълбок, интересен и сложен феномен, отколкото е необходимо според тяхната семпла идеология. С други думи, правят го, за да не би хората да вземат да се ровят в себе си и да се познаят, а оттам - да си повярват и така да спрат да вярват на тях.

Елгар, Енигма, Вариации, тема

Зигмунд Шломо Фройд е роден през 1856 година в австро-унгарския град Фрайберг, днес – Пршибор в чешката провинция Моравия. Баща му, Якоб, е търговец на вълна и има две момчета от предишен брак или бракове. Не се знае дали се е женил един или два пъти, преди, вече на 42, да срещне точно два пъти по-младата Амалия Натансон. Когато Зигмунд е на 3, семейството се мести първо в Лайпциг, а после – във Виена. 

Началното си образование момчето получава в еврейското училище в гетото, където, забележете, седем-осемгодишните деца четат не друго, а Шекспир, Омир, Гьоте. После Фройд завършва общинска гимназия. Към немския и ладинския, тоест, сефарадския еврейски, които са му майчини езици, прибавя прекрасен испански, плюс добри познания по италиански, френски, латински и гръцки. На 17 той постъпва във Виенския университет, където първо учи право, после се увлича от зоологията, но накрая завършва медицина. Ученето му се точи 8 години, защото Зигмунд се разсейва с реализацията на свои странични интереси. Чете и става все по-убеден дарвинист, например. 

Също, сближава се с философа Франц Брентано и покрай това гълта много философия - от античните мислители до съвременника си Ницше. Смята се, че точно от една книга на Брентано – „Психологията от емпирична гледна точка”, Фройд за първи път се докосва до идеята за несъзнаваното, залегнала в основата на психоанализата. Междувременно, заниманията му със змиорките го отвеждат и до физиологичния институт на Ернст фон Брюке. Там Фройд е асистент и се докосва до първия си случай на хистерия, занимава се с хистология, с изследване на невроните в човешкия мозък или на ползите за човека от употребата на кокаин. Освен лични експерименти с кокаина, на 24 той започва да пуши цигари, а скоро минава и на пури. 

Пуши неистово, по над 20 пури на ден и със сигурност така стига до онзи рак на устната кухина, който накрая почти го убива. Вече като известен психоаналитик, Фройд тълкува пушенето като заместител на склонността към мастурбация. Но очевидно толкова му писва журналистите постоянно да искат да повтаря тази дума, че веднъж се ядосва и изтърсва знаменития си лаф: „Понякога пурата не е нищо повече от пура”.

Елгар, Енигма, Вариации ІІ, 04.18

Като лекар Зигмунд Фройд започва да работи през 1882 година, първо в хирургичното, а после и в психиатричното отделение на прочутата Виенска болница, но продължава да прави изследвания. С живи пациенти той се сблъсква по-късно, когато се мести в неврологичната клиника на доктор Шолц. Там опитите му с кокаин сякаш дават резултат и Фройд, освен за себе си, го препоръчва на пациенти при умора и симптоми на неврастения. 

През 84-та година дори публикува прочутата си статия „За коката”, за която по-късно сам казва, че е писана, просто защото в онзи момент няма пари. Така или иначе, Фройд се запалва по прочетената някъде „научна” идея, че зависимостта от морфина може да бъде преодоляна чрез употреба на кокаин. Експериментира с един свой приятел, но опитът завършва печално – приятелят му не само не се излекува от морфиновата си зависимост, но и успява да се самоубие. Което поразклаща вярата на Фройд в коката и, макар малко трудно, защото е на ръба на зависимостта, самият той успява да се откаже от нея. 

Така или иначе, през 1886 година доктор Зигмунд Фройд открива собствена медицинска практика и се жени за еврейската красавица Марта Бернайс. Те се срещат,  влюбват и на практика се сгодяват още през 82-ра, при едно негово пътуване до Хамбург. Фройд обаче е твърде беден, а бащата на Марта е главен равин на града - и се смята, че нашият човек се хвърля в медицината с цел да добие и обществен престиж, и достатъчно пари, за да издържа семейство.

Елгар, Енигма, Вариации V, 07.01

Всичко казано дотук за живота на Зигмунд Фройд е основа, към която трябва да се добавят редица разяснения. Те са свързани изцяло със сексуални теми и практики, при това в известна степен – смущаващи нормалното мислене. Обаче представянето им в случая не е самоцелно. Без тези подробности едва ли можем да разберем пълноценно корените на редица въпроси, свързани със същността на психоанализата. 

И така, започваме с огромното объркване, което съществува у самия Фройд още от ранната му детска възраст на тема секс, по-точно по въпроса кой с кого го прави и какво следва от това. Когато се говори за преместването на семейство Фройд от Фрайберг в Лайпциг, обикновено или изобщо не се сочат причини, или срамежливо се казва част от истината - бизнесът с вълна на баща му Якоб започва да закъсва. Само че бизнесът закъсва не заради друго, а защото семейството затъва в огромен обществен скандал. Както вече споменах, 42-годишният Якоб взима два пъти по-млада жена. Когато малкият Зигмунд става на 2, майка му е на 23, а полубратът му Филип – на 24. И докато в онзи момент бащата Якоб предпочита да спи повече с гувернантката Моника, то жена му и синът му от първия брак се залюбват и си имат момиченце Анна.

Така общият баща Якоб се явява неин дядо, собственият ѝ баща Филип е и неин брат, майка ѝ в известен смисъл е и леля, а Зигмунд дълги години не може да реши дали Анна му е сестра, или племенница. Затова просто я мрази, също както мрази и брат си Юлиус, от когото силно ревнува майка си. Всъщност, Юлиус умира на едногодишна възраст и Фройд хем е радостен от изчезването на съперника, хем остава с терзанието дали не го е убил той самият чрез своята омраза. Цялата тази каша от детството после той поставя в основата на прочутия си Едипов комплекс, като само леко я прикрива с обществено приемливата версия, заета от знаменитата пиеса на Софокъл. 

Някои изследователи логично твърдят, че Фройд по-скоро си съчинява, защото едва ли може да има реални спомени за чувствата си към този или онзи в първите две-три години от живота си. И да съчинява чувствата си обаче, прави го на основата на една напълно истинска семейна история. Тя можеше да остане тайна, дори за самия него, но не става така. 

Историята гръмва в публичен скандал, когато гувернантката Моника е хваната да краде, изгонена е от дома на Фройд и за отмъщение разказва за специалните сексуални нрави там. Тогава вече търговията на Якоб наистина закъсва, защото обществото отхвърля семейството, а те се местят някъде, където никой не ги познава.

Елгар, Енигма, Вариации VІІ, 10.56 

Първата истинска любов на Зигмунд Фройд, нормално, идва на 16. И любимата му Гизела нормално го отхвърля. Тогава той обаче за цели 10 години се отказва от усилия в тази посока и се връща към любовта на майка си. Все пак, когато през 82-ра среща 21-годишната Марта, Фройд не само е завладян от нея, но е достатъчно зрял, за да я завладее сам с поведение на хищник. 

След като се женят, за девет години тя му ражда 6 деца, а после той се залюбва със сестра ѝ, още по-красивата и по-интелигентна Мина. „Фройд май избра грешната сестра” – казват по този повод някои, но всъщност те грешат. През 95-а Мина заживява заедно със сестра си и зет си, така че Зигмунд Фройд вади голямата печалба, като получава двете сестри едновременно.

Елгар, Енигма, Вариации ХІV, 31.34