С голям интерес се очакваше новата класическа постановка на оперетата „Хубавата Елена” от Жак Офенбах на режисьора Марио Николов в Националния музикален театър „Стефан Македонски”, която е десетата в този театър. Съвсем пресен е споменът за деветата – осъвременената версия на Огнян Драганов, която беше определена от пресата като пошла. Може би всяка постановка на „Хубавата Елена” носи щипка или повече пошлост, като че ли заложена от самия автор в сатирата на съвременното общество. Въпросът е в мярката и във вкуса! Тогава и сега сякаш гледахме две различни творби. Спектакълът на Марио Николов ни предложи истински музикален театър, в който артистичното майсторство на трупата искреше от сцената и веднага се предаваше на публиката. Динамичен спектакъл, който забавляваше и който поднесе и своите послания. Тук заявка за съвременния облик на спектакъла беше мултимедията. Но на мен ми беше излишна – най-много ми харесваше, когато изобразяваше небе или беше изключена! Специално бих отбелязала обаче режисьорските „попадения” с театралната машина в храма и елегантното бяло платно, което скриваше „горещите сцени” и разпалваше въображението. И така – не пропускайте да гледате „Хубавата Елена” в НМТ „Стефан Македонски”!