Около 15 000 заявления за получаване на българско гражданство отлежават от 2013 г. досега заради липса на необходимите документи. Това заяви зам.-министърът на правосъдието Петко Петков, който беше изслушан в парламентарната комисия за българите в чужбина.
Това се отнася единствено за процедурата по придобиване на българско гражданство по произход в случаите, в които удостоверението за български произход издадено от Държавната агенция за българите в чужбина не е съпътствано от официални документи, които потвърждават произхода, продължи той. – За тази година има 4000 удостоверения от ДАБЧ, без съответните официални документи, които да се намират по преписката. От тях около 1/4, т.е. близо 1000 молители, впоследствие са представили изискуемите документи. Общо за периода от началото на проблема до момента заявленията без съпътстващи ги официални документи са около 18 000, от които между две и три хиляди документите вече са приложени към тях.
Проблемът е от 2013 г., когато Съветът по гражданство, след решение на Комисията за защита на личните данни и становище на Върховната административна прокуратура, е решил, че този официален документ е задължителен. Съветът по гражданство се състои от представители на различни институции, решенията му се взимат с квалифицирано мнозинство от 2/3. Проблемите започват, когато е било установено, че част от удостоверенията, издавани от ДАБЧ, не съдържат описание на документите, от които се установява българския произход на този, на който е издаден документът. Законът за българското гражданство позволява на чужденец да стане натурализиран гражданин по бърза процедура, ако има доказан български произход. На такъв кандидат не му се налага да доказва, че пребивава поне 5 години у нас, че има доход или занятие, от които да се издържа, че владее български език или че се е освободил от досегашното си гражданство. Удостоверението за произход се издава от ДАБЧ и се представя заедно с молбата до Съвета по гражданство. Проверка на Върховната административна прокуратура в края на м.г. разкри, че агенцията системно и масово е злоупотребявала при издаването на удостоверенията – от случайно подбрани 810 преписки от периода 2011-2013 г. в 717 твърденията на молителите за българския им корен се оказаха неподкрепени от доказателства. Така стотици косовари и албанци са станали български граждани, без никой да им поиска реални доказателства за произход. Освен че са издавани документи в нарушение на закона, са отчетени и противоречиви практики на ДАБЧ. В някои случаи вместо издаване на удостоверение за гражданство е даван едномесечен срок за представяне на доказателства за произход. На някои граждани издаването на документи просто е отказвано. Проверката посочва дори случай, в който не е дадено гражданство въпреки наличието на документи, доказващи, че майката на кандидатстващия е българка. След скандалните разкрития председателят на ДАБЧ Йордан Янев бе уволнен. Настоящият председател на ДАБЧ Борис Вангелов заяви, че е запознат със становището на Върховната административна прокуратура и обясни:
За голяма част от българите в Македония и Албания и в други наши общности е невъзможно да представят по обективно-исторически причини какъвто и да било документ за български произход. За тях едни от вариантите е издаване на удостоверения от страна на организация на българи. Съществува списък предвиден в Закона за българите живеещи извън Република България, един регистър на такива организации. За сега две са включени в този регистър в нашата агенция – Културно-информационен център – Босилеград и Български културен клуб – Скопие. Към момента и те не издават удостоверения, защото не знаят какво ще се случи, когато преписката попадне в Съвета по гражданството.
Зам.-министър Петков заяви, че не са установили друга държава в Европа, в която произход да се установява единствено чрез нотариално заверена декларация. Той добави, че най-много са чакащите от Македония – около 10 хил. души, но има и заявления от Албания, Косово, Сърбия, Украйна и Молдова.
Министърът на правосъдието Христо Иванов, който също присъства на изслушването, се ангажира до месец да представи пред комисията анализ на ведомството, който да послужи за бъдещи законодателни инициативи за решаване на проблема.
