Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
• Силно любим и мразим, призовават ни да се събудим от сън дълбок или да плеснем с ръце и да се прегърнем, млади сме, но младост не помним, със страшна сила лежим и пъшкаме, караме се кой да води бащина дружина, българската майка юнашка продължава да ражда какви! чеда, пътят е страшен, но славен и в крайна сметка каквото сабя покаже! Дори без всякога да го осъзнаваме, фрази, съчетания от думи и образи, създадени от големите ни възрожденски творци, са така втъкани в мисленето и речта ни, че ги използваме като свои. Някои обаче ги ползват преднамерено и прекомерно, други – професионално, трети – шеговито и самоиронично. Важното е да се запитаме кога и защо духът на Възраждането, запечатан в тези ярки и до болка познати от школското образование фрази, докосва съзнанието и сърцата на българите повече от век след съдбовната за нацията ни епоха. А другият въпрос е как можем да се научим да обичаме, почитаме и помним написаното и казаното от родоначалниците на националната ни революция и литература без високопарните анализи, наизустените теми и показните рецитали, от които родното ни образование все още трудно се отказва. За това разговаряме с литературния критик и поет Йордан Ефтимов. • „Езикови справки по радиото“ – „ничком“. • „Забравете тази дума“ – от коя дума или съчетание можем да се лишим, казвате вие, уважаеми слушатели.
