Вяра Иванова е певица, автор на песни, текстописец и преподавател по музика в Глазгоу, Великобритания. Какво да очаквате от нея като изпълнител? Много искреност, предадена чрез музика, която ще ви накара да се замислите за красивите мигове с вашите близки.
В тийнейджърска възраст започнах да се интересувам от китари и връзката между музиката и човешките взаимоотношения. Започнах да пиша песни и да си акомпанирам. По-късно с мои колеги от колежа в Единбург формирахме групата „Who’s your mama now”. Ние бяхме интернационална банда, а аз пишех музиката, която изпълнявахме. Направихме доста успешни турнета в Португалия. След като пребивавах известно време в Единбург, аз се преместих в Глазгоу, за да продължа музикалното си образование. Продължаваме да сме в страхотни взаимоотношения и най-вероятно и за в бъдеще ще работим заедно.
През 2013 г. Вяра Иванова представя мини албума „Лекуваш“. Демонстрационната версия на една от песните в него – „Баба“, се превръща в хит в музикалната платформа Soundcloud и става визитна картичка на авторката. Ето и историята на създаването:
Имам снимка на моята баба, която стоеше в кухнята в квартирата ми в Единбург. Погледът ми попадна върху нея и си спомних различни думи, които тя ползваше. Те не се употребяват често в съвременната българска реч, освен когато се търси хумористичен ефект. Реших, че ще е забавно да включа част от речника й в песен. Баба ми вече беше починала и исках това да е един хубав начин да си спомням за нея. Записах демо версията за около два часа и след това я качих в платформата “Soundcloud” . Много хора разпознаха в тази песен своите баби и се върнаха към спомените от детството.
От 2009 г. Вяра Иванова преподава пеене, писане на песни и теория на музиката в Обединеното кралство.
Много обичам да работя с деца, въпреки че се занимавам и с възрастни – разказва тя. – Имам и ученици от България. Държа да правя връзката между теория и практика – тя спомага за добро владеене на вокалния апарат. Учим се да създаваме музика, защото според мен е важно да можеш да работиш творчески с инструмента си. Особено с децата е много интересно - отключиш ли веднъж интереса им, нямат спирачки. Имала съм случаи, в които са казвали на родителите си, че искат да станат като Вяра. Това невероятно ме радва. Смятам, че сме отговорни за всички деца около нас, не само за нашите собствени. Трябва да се грижим за тяхната култура и за развиването на таланта им.
