Учени, артисти, музиканти и поети са сред приятелите на кръга „Грация и гравитация“. Срещите им наподобяват рядко срещано космическо явление, което се помни завинаги. Тази година се събраха отново в София под покрива на къщата-музей на именития ни композитор от началото на XX в., Панчо Владигеров. Повод са традиционните празници на културата, организирани от най-старото висше училище – СУ „Св. Климент Охридски“.
Идеята за поредица от срещи озаглавени „Грация и гравитация“ не е от вчера. И учените, и поетите споделят, че са изкушени да участват в нея, защото тя дава поле за изява пред два вида публики “посветени” и “непосветени”. Когато говориш с научни факти и показваш откритията в астрономията, непосветената аудитория разбира само частично това, което изразяваш, а останалото си го доизгражда в представите, – казва доц. Петко Недялков, ръководител на Катедрата по астрономия към СУ „Св. Климент Охридски“.
Всяка година доц. Недялков разширява кръга на „Грация и гравитация“ с нови участници, предимно творци в областта на поезията и музиката. Сред най-младите е Илиян Метев, познат като режисьор на документалния филм „Последната линейка на София“, който получи няколко международни отличия. За срещата в кръга „Грация и гравитация“ Илиян дойде със своята цигулка и изненада аудиторията с емоционално изпълнение на Соната №5 „Пролетна“, от Лудвиг ван Бетовен. Възвишеното изкуство предизвика дискусия сред професорите по астрономия в залата. С тях Илиян сподели съкровени впечатления, възникнали при досега с творчеството на Бетовен:
Има съвършен баланс между интелект и чувства при Бетовен. Примерно чрез използването на динамиката и ритъма. На места, сякаш казва на изпълнителя, тук не изказвай всичко за чувството до край. Така се получават фини нюанси, които носят заряд за творчество и вдъхновение. Когато свиря с цигулката си това е моят начин за комуникация с публиката. Музиката е най-чистото изкуство, което ни извисява над земните дела и ни доближава до звездите. Най-големият ми успех безспорно са моите филми, но там липсва непосредствения емоционален контакт с аудиторията. А когато свиря има диалог с хората, дори усещам как публиката влияе на интонацията и променя моето изпълнение.
След кратка дискусия за съвършенството на музиката, срещата „Грация и гравитация“ се пренася в полето на поезията. Там в свои води плува майсторът на рими от Хасково Райчо Русев с творчески псевдоним Райсън (на снимката)
. Скромно казва за себе си, че не иска да се кичи със званието поет, но когато рецитира стиховете си, всички го слушат в захлас. Думите са като небесните светила, трябва много труд и постоянство, за да се разшифроват и подредят в сложната система на поезията. Така горе-долу изглежда философията на Райсън. По професия е криптограф и е направил тайни кодове за защита на ведомствена информация. Интересува се от научните открития в астрономията, а общуването с хората на телескопа му носи радост и вдъхновение. Неотдавна, в конкурса „Поезия, близо до звездите“, проведен на връх Рожен, получил първото признание за творчеството си. Развълнувал публиката със стихове като този: Все тъй крака докато местим, по кривия житейски път, на хоризонта нищо весело, надеждата ни е отвъд. И още за житейската философия от Райсън.
Другаруването ми с учените започна от поезията. Благодарен съм, че срещнах тези хора, те са големи ерудити, а в същото време са с топли сърца. Има факти от астрономията, на които и аз търся отговор. Как е безкрайна Вселената, а човечеството вижда от космоса, чрез своите телескопи и сонди, само 4 % от предполагаемия свят. Много сме малки ние, но освен нас, във вселената съществува и друг разум, който само ни загатва за себе си. Вдъхновението не идва свише, то е плод на много работа и желание. Наричат времето, в което живеем бездуховно, но това не е така. Има добри и мъдри хора, но за съжаление даваме път на бездуховните. Силно впечатление ми направи надпис върху стара чешма в Родопа планина. Там прочетох „Дяволът седи върху парата“, питам се, ние, кого сложихме за господар в нашия свят, май парите сложихме!А това значи, че сме сложили за цар не друг, а дявола, струва си да се замислим, нали?
