Обръчът от манастири, който обгражда близо двумилионния ни столичен град, се нарича Софийска Света гора. Никой не знае точно броя на храмовете, свещените места, параклисите, аязмата и оброчищата, разгърнати като перлена броеница в Софийската котловина. Някои от тях са реставрирани, други тънат в разруха и забвение… Поклонническите турове до тези духовни средища обаче носят покой и разтуха на вярващите. За останалите опознаването им е чудесен повод да се докоснат до дълбините на духовното ни наследство и да научат нещо повече за многовековната история на християнството по нашите земи.
В стремежа си да популяризира поклонническия туризъм, Столична община, заедно с Богословския факултет на СУ, се е захванала с разработването на специализирани маршрути, които отвеждат до някои от най-емблематичните манастири на т.нар. Софийско Светогорие. В Средновековието някогашният град Средец е бил един от най-големите духовни центрове по земите ни. Това обяснява и високата концентрация на храмове и свещени места в района. Южно от столицата се намира „Св. Иван Рилски“ – най-значимият и най-известният български манастир, който макар и да не е част от Софийската Света гора, е един от най-посещаваните религиозни обекти у нас. Затова хората, които предприемат такива поклоннически пътувания, не пропускат първо в него да се отбият. Изграден е през XIV век и е посветен на небесния покровител на България. Шестдневен пешеходен маршрут, който тръгва от базиликата „Св. София“ в центъра на столицата, отвежда до Рилската света обител. Преди това обаче поклонниците прекосяват три планини - Витоша, Верила и част от Рила планина. Но не разходката и разглеждането на културно-историческите забележителности по пътя е целта на това духовно пътешествие. Става дума за едно възпоменание, свързано с пренасянето на мощите на светеца в светата обител от неговите ученици - обяснява Цветелин Михайлов от общинско предприятие „Туризъм“ към Столична община и добавя:
Във всички параклиси, църкви и храмове по време на поклонническото пътуване, се водят църковни служби, защото с поклонниците се движат и свещенослужители. Всъщност това е идеята, тъй като не става дума просто за практикуване на вид туризъм и прекосяване на планините! Има винаги утринно, вечерно богослужение на различните места, където се спираме и попадаме на храм.Като цяло хората, които се включват в туровете ни, не се интересуват толкова от историческата страна или архитектурата на тези места, а по-скоро искат да преживеят духовно извисяване, едно прочистване. Тези хора искат да станат, макар и за кратко, част от църковния живот, който кипи в тези духовни средища, и за съжаление, остава невидим за мнозина.
Цяла плеяда манастири на хвърлей от столичния град привличат всяка година поклонници от всички краища на България. Някои се вписват в туристическите маршрути на чужденците с интерес към религиозния туризъм - предимно гости от Израел, Русия и Украйна. Великолепни бижута на православната църковна архитектура са например близкият до София Земенски манастир „Св. Йоан Богослов” от XI век, който бе реставриран наскоро или Етрополският „Света Троица” , наричан още Варовитец заради варовиковия камък, с който е изграден през XII век. По Великден се организира поклоннически преход до Лозенския „Св. Спас“, основан най-вероятно през XI-XII век. Всъщност това е най-източният от манастирите, образуващи Софийската Света Гора. А на празника на Свети дух /50-ия ден от Възкресение Господне/ се организира поклоннически тур до Дивотинския манастир "Св. Троица". Построен е през 1046 г. и е един от най-старите и запазени в района.
