Либрето: Хуго фон Хофманстал.
Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus.
Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов.
Действащи лица:
• Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран
• Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран
• Барон Окс ауф Лерхенау, братовчед на Маршалката – бас
• Господин фон Фанинал, богаташ – баритон
• Софи фон Фанинал, негова дъщеря – сопран
• Мариане, нейна компаньонка и икономка на Фанинал – сопран
• Валцаки, интригант – тенор
• Анина, негова племенница – алт
• Нотариус – бас
• Италиански певец – тенор
• Три сирачета от благороден произход – сопран, мецосопран, алт
• Модистка – сопран
• Търговец на животни – тенор
• Домоуправител на Фанинал – тенор
• Полицейски инспектор – бас
• Домоуправител на Маршалката – тенор
• Хотелиер – тенор
• Четирима лакеи – тенори и баси
• Четирима сервитьори – тенор, баси
• Мохамед, млад тъмнокож паж на Маршалката – роля без говор и пеене
• Флейтист, готвач, фризьор и неговият асистент, учен, благородна вдовица – роли без говор и пеене
• Слуги, наети измамници, деца, полицаи
Място и време на действието – Виена, 40-те години на XVIII век, началото на управлението на императрица Мария Терезия.
Първо действие
Младият граф Октавиан е прекарал нощта у двойно по-възрастната от него Мария Тереза фон Верденберг, съпруга на фелдмаршал, която е първата му голяма любов. Закуската на влюбените е нарушена от шум, който обаче идва не откъм парадния вход на двореца. Маршалката смята, че това е съпругът й, завърнал се неочаквано по-рано от ловна екскурзия, но за щастие, се оказва, че нечаканият гост е нейният братовчед от провинцията – барон Окс ауф Лерхенау. Октавиан се скрива в една ниша, където се преоблича в рокля на слугиня, за да не изпадне в неудобна ситуация, открит рано сутринта в спалнята на уважавана омъжена благородничка. Двамата влюбени решават, че ще представят Октавиан като новата камериерка Мариандел. Баронът е благородник, но не особено добре възпитан. Недодялан грубиян и невежа, влюбен в самия себе си, той е убеден в неотразимия си чар. Тъй като принадлежи към един от най-старите аристократични родове в империята, баронът смята, че бракът с него би бил огромна чест за всяко момиче и вече е открил идеалната годеница – Софи, дъщерята на богатия буржоа Фанинал. Фанинал, който наскоро се е сдобил с благородническа титла, с радост ще даде младата си, красива дъщеря на дебелака Окс, само за да се сроди с всесилната Маршалка. Баронът, който е в затруднено финансово състояние, моли братовчедка си да му помогне. По традиция за подобна сватба се изисква подходящ сватовник – знатен благородник от аристократичните кръгове. Той трябва да отиде при бъдещата невеста и както изисква обичаят, да й поднесе сребърна роза. По този начин кавалерът иска ръката й за претендента, чийто представител е. Маршалката решава, че най-добър за ролята на „кавалер на розата“ е Октавиан, който, преоблечен като камериерка, се върти около тях. Хубавичката девойка се харесва на барона, който веднага започва да я ухажва.
Започва часът за приеми на Маршалката. Докато многобройните слуги се грижат за тоалета й, я посещават многобройни посетители с приветствия и молби. През това време баронът обсъжда брачния си договор с повикания нотариус. Когато тоалетът на Маршалката е готов, се появява Октавиан – вече в мъжки костюм, в ролята на самия себе си. Маршалката казва, че е решила да го изпрати в дома на Фанинал като „кавалер на розата“. Баронът с радост се съгласява, без да подозира, че Октавиан е току-що ухажваната от него камериерка. Всички гости и посетители си тръгват. Октавиан и Маршалката остават сами. Младият граф иска да прегърне любимата си, но тя нежно го отстранява. Маршалката е много интелигентна и проницателна и добре разбира, че скоро ще й се наложи да се раздели с красивия 17-годишен младеж. Той ще срещне точно толкова красиво и младо момиче и бързо ще забрави първата си любов. С тъга Мария Тереза разглежда в огледалото прекрасното си лице с явни белези на зрелост и бъдещо повяхване и застаряване.
Второ действие
В дома на Фанинал цари вълнение. Предложението, което ще направи на дъщеря му баронът – наследник на прочута аристократична фамилия, изключително ласкае суетата на богатия парвеню. Младата Софи също е радостна, защото не подозира кого са й избрали за съпруг. Скоро се появява сватовникът – „кавалерът на розата“, който подарява на девойката напръскана с розово масло сребърна роза от името на барон Окс. Софи е възхитена от красивия Октавиан. Достатъчни са само няколко минути и двамата млади вече са влюбени до уши един в друг. Толкова по-голямо е разочарованието и отвращението на Софи, когато вижда дебелия барон, който влиза под ръка с баща й. Момичето не скрива антипатията си към Окс, но родителите й са решили да подпишат брачния договор. Баронът и Фанинал отиват в друга стая, за да обсъдят размера на зестрата. Октавиан и Софи остават сами и веднага се обясняват в любов. Те обаче са подслушани от шпиони на барона – доносника Валцаки и неговата съучастничка Анина, които следят Софи по заръка на Окс. Двамата интриганти веднага викат своя работодател и баронът, вбесен нахлува в стаята. Гневът му преминава в ярост, когато Софи отказва да подпише брачния договор. Баронът иска да я принуди със сила, но Октавиан се опитва да я защити. В разгара на спора и взаимните обиди между двамата, баронът вади шпагата си, но дуелът завършва зле за него: Октавиан леко го ранява в ръката. Дребната драскотина е достатъчна за Окс да вдигне на крак цялата къща с гръмогласни стенания и викове. Баронът се успокоява едва когато Фанинал го уверява, че упоритостта на Софи ще бъде сломена: тя или ще се омъжи за Окс, или ще бъде изпратена в манастир. Изтощен от емоции, баронът си ляга, опитвайки се да се утеши с бутилка хубаво вино. В това време Октавиан успява да привлече Валцаки и Анина на своя страна. С тяхна помощ той предава на барона бележка, в която хубавата камериерка на Маршалката – „Мариандел“ го кани на следващия ден на любовна среща. Тази новина окончателно утешава барона, който изобщо не подозира капана.
Трето действие
Октавиан, Валцаки и Анина подготвят капана, който ще помогне на младия граф да получи съгласието на Фанинал за брак със Софи. Октавиан, представяйки се за камериерка, е поканил барон Окс на любовна среща в отделно сепаре на евтин ресторант, където във всеки ъгъл и зад всяка врата са скрити свидетели, облечени във фантастични костюми. Скоро идва и баронът, а Октавиан вече е готов, в привлекателния образ на камериерка. Най-напред баронът заповядва да бъдат загасени всички свещи и музиката да спре, тъй като не иска да се охарчи твърде много за някаква си слугиня. Щом обаче само се приближава към „Мариандел“, от всички страни започват да надничат любопитни глави, после изскачат разни фантастични фигури, обстановката става все по-подозрителна. Внезапно в сепарето се втурва млада жена с четири дечица, които крещят „Татко! Татко!“. Ролята на изоставената нещастна майка изпълнява Анина. Идват сервитьорите и собственикът на ресторанта, привлечени от шума. Те разбират, че в заведението им става скандал и викат полиция. Октавиан изчезва зад една завеса и оттам започва една след друга да хвърля различни части от женския си тоалет за огромен ужас на току-що влязлата Софи и нейния баща, който е готов да припадне. Ситуацията не може да е по-объркана и безизходна, когато идва Маршалката и решава всички проблеми. Тя обяснява на полицейския комисар, че приятели са си направили шега с барона, а в това време засраменият Окс бързо се оттегля. Мъдрата Маршалка принася в жертва собствената си любов в името на щастието на Октавиан. Тя отсъжда: баронът трябва да се откаже от годеницата си, а „кавалерът на розата“ ще се ожени за любимото момиче. Фанинал не може да възрази. Бащата и Маршалката се оттеглят, а Софи и Октавиан завършват операта с възторжен любовен дует.
