1995-1997 година – Зимите на нашето недоволство – част 2 - 80 години в 80 седмици

Тази седмица в рубриката „80 години в 80 седмици” ще ви разкажем за една от причините, довела до оставката на правителството на премиера Жан Виденов – банковите фалити.

Наред със зърнената криза, избухнала през 1995 година, през следващата година започва обезценяването на лева и инфлацията чувствително нараства. В тази влошена икономическа обстановка на 23 септември 1996 година Българската народна банка обявява решението си да постави под особен надзор девет търговски банки. „Трябва да се има предвид, че институциите, които остават да работят, са здрави и ние ще ги подкрепяме” – обявяват членове на Управителния съвет на БНБ.

Деветте банки под надзор обаче са оставени да фалират и с тях изчезват спестявания на българите в размер на няколко милиарда лева. Години по-късно Жан Виденов, като свидетел по дело за фалит на банка, обяснява извилото се банково торнадо по време управлението му така: „Проблемите в банковия сектор през 1995-1996 година се дължат на няколко фактора – подновяването на обслужването на външния дълг в края на 1994 година, въвличането на някои банки в предизборни кампании и общото недоволство спрямо банковата система тогава. Наш приоритет бяха държавните банки и предприятия. С частните банки се занимаваше Управителният съвет на БНБ”. Виденов удобно забравя още един фактор за банковата криза – водената от неговото правителство икономическа политика, цинично формулирана от тогавашния министър на промишлеността Климент Вучев, който открито призовава държавните предприятия да не връщат взетите от банките кредити.

На въпроса, колко са банките, застрашени от фалит през пролетта на 1996 година, финансистът Емил Хърсев отговаря:

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Всяка една финансова институция е винаги застрашена от фалит, при положение, че финансовият баланс на страната е сериозно нарушен. Отговорът на този въпрос ще зависи от много фактори като например политиката на Централната банка да рефинансира и да стабилизира банковата система. Много по-застрашени от банките са небанковите финансови институции, от които в резултат на създадената паника, хората масово изтеглят вложенията си.

Заради неспособността на премиера и правителството да се справят с кризата в банковия сектор, галопиращата инфлация и с острия дефицит на основни продукти за населението, напомнящ за гладната „Луканова зима” (зимата на 1990-1991 г. по време на второто правителство на Андрей Луканов, бел. ред), все по-силни стават гласовете, включително и вътре в социалистическата партия, които искат правителството да си отиде. На 4 ноември 1996 година 19 членове от ръководството на БСП пишат открито писмо с искане за оставката на премиера и на извънредния конгрес на партията на 21 декември Жан Виденов я подава. Седмица по-късно, на 28 декември, Народното събрание слага край на управлението на неговото правителство.

Въпреки масовите протести, БСП упорства да състави нов кабинет. На 8 януари 1997 година е номиниран за премиер Николай Добрев. Президентът Желю Желев, 10 дни преди да предаде поста на своя наследник Петър Стоянов, обаче отказва да връчи мандат на БСП за съставяне на ново правителство, въпреки че по конституция е длъжен да го стори. Опозицията обявява национална стачка и организира протестно шествие пред Народното събрание. Сградата е обкръжена, а полицията разпръсква протестиращите. В тази обстановка, на 28 януари 1997 година новоизбраният президент Петър Стоянов формално дава мандат за съставяне на правителство на БСП, но в първото си обръщение към народа я призовава да се откаже от това си право:

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Уважаеми госпожи и господа, скъпи съотечественици, представях си по друг начин своето първо обръщение към вас. По-тържествено, по-оптимистично. Всички обаче знаете – страната днес изживява тежка политическа криза. Още по-лошо – хиперинфлацията е на прага ни. Трябва ни незабавна и политическа, и финансова стабилизация, за да оцелеем и ведно с това да започнем неотложните реформи. Затова предлагам на политическите сили и гражданите на България изход от убийствената за българския народ криза. Обединените демократични сили трябва да проявят разбиране и временно да се върнат в парламента. Народните представители отляво също трябва да извървят своя път, като в името на съгласието преди това, се откажат от мандата си, който ще получат от мен.

На 4 февруари 1997 година здравият разум надделява и БСП връща мандата за съставяне на правителство, защото на всички е ясно, че ако продължат да управляват ще взривят социалния мир. С посредничеството на Петър Стоянов, политическите сили подписват споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април.

Това позволява на президента да назначи служебно правителство с министър-председател Стефан Софиянски, което да подготви изборите, да разкрие пред народа истинските мащаби на икономическата катастрофа и да спре разграбването на страната. Едно от първите решения на новоназначеното правителство е за въвеждане на Валутен борд в България. Мандатът му е възприет като стъпка към следващото легитимно управление и затова Международният валутен фонд се съгласява да преговаря с него. На 1 юли 1997 година със специален закон левът е привързан към германската марка. Заедно с това правителството стартира програма за присъединяване на страната към НАТО и успява да договори и получи 40 милиона долара, с които да закупи спешно необходимите зърно от Полша, посевен материал и лекарства.

Въпреки краткия си мандат, служебното правителство допринася много за успокояване и нормализиране на обстановката в България.

Спечелените от Обединените демократични сили (ОДС) парламентарни избори през април 1997 година слагат край на един от най-нестабилните периоди в новата ни политическа история и окончателно определят движението на България по пътя на евроатлантическата й ориентация.

Що се отнася до банковите фалити през 1996 година, въпреки многобройните водени съдебни дела и до днес няма нито един осъден за тях.

Снимки: архив