Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Преди години да наречеш някого „левак” се смяташе за обидно заради двойнственото значение на думата, натоварена допълнително с един „заден план” в смисъла на „непохватен”, „недодялан”, „дефектен”: различието винаги е предизвиквало недоверие и нерядко е заклеймявано. Затова дори в наши дни, когато според статистиките на Световната здравна организация хората, които си служат предимно с лява ръка наброяват около десет процента от световното население, предпочитаната дума остава „леворък”. Но макар левичарството вече да не е екзотика, много от проблемите на леворъките остават нерешени - не само защото живеем в дясно ориентиран свят, но и тъй като отговорът на въпроса защо човечеството се е разделило на „десняци” и „леваци” остава спорен въпреки многото съществуващи хипотези. Все пак и леворъките си имат свой празник - 13 август. Защо точно този ден ли? Защото тогава е роден леворъкият дистрибутор на бира Дийн Кембъл, създал Международната организация на леворъките и подготвил Декларацията за защита на техните права. А и тъй като през 1976 година, когато Денят на леворъките се отбелязва за първи път, той се пада на 13-о число в петък, изборът си остава едно закачливо намигване към суеверията. За какво друго, освен за намигване, става дума, можете да разберете от любопитната информация, последвана от коментара на психолога Манол Манолов.